Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— Аз не съм още монах, понеже чаках божията благодат, пък и всички болезнени земни мисли да напуснат душата ми. Но благодатта е вече над мене, спокойствието ми се възвръща — мога да изляза, но вече не желая, тъй като наближава денят, когато с чиста съвест и освободен от земни желания ще мога да поема обетите.

— Не искам да те отклонявам от това, напротив, похвалявам решението ти, ако и да помня, че когато навремето Скшетуски пожела да стане монах, все пак отложи това, докато отечеството се освободи от неприятелското нашествие. Но ти постъпи, както искаш. Аз наистина няма да те отклонявам, защото навремето си и аз чувствах влечение към монашеския живот. Дори преди петдесет години бях станал послушник; да не се казвам Заглоба, ако лъжа! Но Бог другояче беше решил… Ще ти кажа само това, Михале, че сега трябва да излезеш с мене поне за няколко дни.

— Защо да излизам? Оставете ме на мира! — каза Володиовски.

Заглоба вдигна до очите си полата на контоша и захлипа.

— За себе си — заговори той с пресеклив глас — не моля за помощ, макар княз Богуслав Радживил да ме преследва с отмъщението си и да ми праща убийци, а мене, стареца, няма кой да ме брани и пази… Мислех, че ти!… Но това не е важно!… Аз ще те обичам винаги, дори да не искаш да ме знаеш… Само се моли за душата ми, защото аз няма да се отърва от ръцете на Богуслав!… Нека да става с мене каквото ще. Но друг твой приятел, който е делил с тебе всеки къшей хляб, умира и непременно желае да те види и не иска да умре без тебе, защото имал да ти направи някакви признания, от които зависело спокойствието на душата му.

Пан Михал, който вече бе изслушал с голямо вълнение съобщението за опасността, в която се бил намирал Заглоба, сега скочи, хвана Заглоба за раменете и почна да пита:

— Скшетуски ли?

— Не Скшетуски, а Кетлинг!

— За Бога, какво става с него?

— Като ме бранеше, убийците на пан Богуслав го простреляха и не зная дали ще бъде жив още един ден. Заради тебе, Михале, си навлякохме и двамата тая беда, защото дойдохме във Варшава само за да намерим някаква утеха за тебе. Излез поне за два дни и утеши близкия до смъртта. После ще се върнеш… ще станеш монах… Донесох инстанция 55 55 Ходатайство, застъпничество (лат.). — Бел.прев. от примаса до игумена да не ти създават импедименти 56 56 Пречки (лат.). — Бел.прев. … Побързай само, че всеки миг е скъп!

— За Бога! — каза Володиовски. — Какво чувам! Тук не могат да ми създават импедименти, защото досега съм само като на реколекции 57 57 В случая молитви и размишления, които подготвят за постъпване в манастир. — Бел.прев. … За Бога! Молбата на близкия до смъртта е свято нещо! И аз не мога да я отхвърля!

— Това би било смъртен грях! — възкликна Заглоба.

— Да! Вечно този предател Богуслав!… Но да не се върна никога тук, ако не отмъстя за Кетлинг… Ще ги намеря аз тия придворни, тия палачи и ще им насека чутурите… Велики Боже! Грешни мисли вече ме обземат! Memento mori!… Чакай тук, ваша милост, само да си облека старите дрехи, че с расо не мога да изляза навън…

— Ето ти дрехи! — викна Заглоба и скочи към вързопа, който досега се намираше на пейката до него. — Аз всичко съм предвидил, всичко съм приготвил… Ето ботуши, ето ти великолепна рапирка, ето и горна дреха…

— Ела в килията ми, ваша милост — отговори бързо малкият рицар.

И отидоха, а когато се появиха отново, край пан Заглоба ситнеше вече не бяло калугерче, а офицер с жълти ботуши до над коленете, с рапира на бедрото и с бял ремък през рамо. Заглоба мигаше с едното си око и се усмихваше под мустак при вида на брата вратар, който с видимо възмущение отваряше портата за двамата.

Малко по-надолу, близо до манастира, чакаше колата на пан Заглоба, а при нея двама слуги: единият седеше на капрата и държеше поводите на впрегнатата четворка, която пан Володиовски веднага огледа с окото на познавач; другият стоеше при колата с плесенясала отвън дамаджанка в едната си ръка и с две чаши в другата.

— До Мокотов пътят е доста дълъг — каза Заглоба, — а при леглото на Кетлинг ни чака голяма мъка. Я си пийни, Михале, та да имаш сили да понесеш всичко, че много си отслабнал.

При тия думи Заглоба взе дамаджанката от ръцете на слугата и напълни двете чаши с толкова старо унгарско вино, че то се беше чак сгъстило от старост.

— Хубаво питие — каза той, като сложи дамаджаната на земята и взе чашите. — За здравето на Кетлинг!

— За негово здраве! — повтори Володиовски. — Да побързаме.