Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— Ваша милост, пане Заглоба, до ушите ми стигна, че макар да не си представител, искал си мене, невинния, да ме изхвърлиш от сейма, но аз ти прощавам това по християнски и ако ти стане някога нужда от помощ, няма да ти я откажа.

— Аз само защитавах закона, което трябва да прави един шляхтич — отговори Заглоба: — qoud attinet 39 39 Що се отнася (лат.). — Бел.прев. до покровителството, на моята възраст като че ли ми е най-необходимо божието, защото вече наближавам деветдесет години.

— Прекрасна възраст, ако животът е бил толкова добродетелен, колкото дълъг, в което впрочем никак не искам да се съмнявам.

— Служих на отечеството и на своя владетел, без да търся чужди богове.

Князът се понамръщи:

— Ти, ваша милост, си служил и против мене, зная това. Но нека вече да настъпи съгласие между нас. Всичко е забравено, дори и това, че ти подпомагаше чуждата завист contra me 40 40 Срещу мене (лат.). — Бел.прев. . С оня мой преследвач аз още имам някои сметки за уреждане, но към ваша милост протягам ръка и ти предлагам приятелство.

— Аз съм само един бедняк и тази амициция 41 41 Приятелство, дружба (лат.). — Бел.прев. е много висока за мене. Би трябвало да се катеря или да подскачам за нея, а на старини това е вече трудно. Но ако ваше княжеско височество говориш за уреждане на сметки с моя приятел пан Кмичиц, от сърце те съветвам да се откажеш от тая аритметика.

— Моля, защо? — попита князът.

— Защото в аритметиката има четири действия. И макар че пан Кмичиц притежава значително богатство, все пак то е нищо в сравнение с това на ваше княжеско височество; ето защо пан Кмичиц няма да се съгласи да се дели неговото: за умножаването му сам се грижи; да се извади нещо от него няма да позволи; навярно би могъл само да добави нещо, но не зная дали ваше княжеско височество ще се полакоми и за такова нещо.

Макар че Богуслав беше обигран в словесния двубой, все пак той така се смая — дали от думите на пан Заглоба или от неговата дързост, че си глътна езика. Коремите на присъстващите се затресоха от смях, а пан Собески се засмя с цяло гърло и каза:

— Това е стар збаражец! 42 42 Един от прочутите защитници на Збараж при обсадата му от войските на Богдан Хмелницки. — Бел.прев. Умее да сече със сабя, но и с езика е добър фехтовчик! По-добре е да го оставите на мира.

Богуслав видя, че е попаднал на непримирим противник, и повече не се опита да спечели Заглоба, а като започна разговор с другиго, от време на време хвърляше през масата сърдити погледи към стария рицар.

Но пан хетман Собески се бе развеселил, та продължи:

— Вие сте майстор, пане брате, истински майстор. Намерили ли сте равен на себе си в Жечпосполита?

— По сабя — отговори Заглоба, доволен от похвалата — Володиовски ме настигна. А и Кмичиц понаучих доста добре.

След тия думи той погледна към Богуслав, но князът се престори, че не чува, и разговаряше увлечено със съседа си.

— О! — каза хетманът. — Аз съм виждал много пъти Володиовски как воюва и бих гарантирал за него, дори ако се отнасяше до съдбата на цялото християнство. Жалко, че сякаш гръм удари такъв воин.

— Какво му се случи! — попита Сарбевски, чехановецки мечник 43 43 В случая почетна титла на шляхтич, давана по избор. — Бел.прев. .

— Любимата му умря в Ченстохова при пътуване — отговори Заглоба. — А най-лошото е, че отникъде не мога да узная къде се намира сега.

— За Бога! — възкликна на това пан Варшицки, краковски кастелан. — Аз го срещнах по пътя, като идвах към Варшава. Той също пътуваше за насам и ми призна, че се е отвратил от тоя свят и неговите vanitates 44 44 Суетности (лат.). — Бел.прев. , та тръгнал за Monsregius 45 45 „Царската планина“, сега хълма Беляни в северната част на Варшава, където се е намирал манастир на камедулския монашески орден. — Бел.прев. , за да доизживее там живота си в молитви и размисъл.

Заглоба се хвана за остатъка от косата си.

— Камедула 46 46 Монах от камедулския монашески орден. — Бел.прев. значи е станал, Господи Боже! — извика той безкрайно отчаян.

Съобщението на пан кастелана направи силно впечатление на всички. Пан Собески, който обичаше тоя воин, а и сам най-добре знаеше колко отечеството се нуждае от такива войници, се разтревожи силно и след малко каза:

— Не можем да се противим на свободната човешка воля и на божията слава, но е жалко и трудно мога да скрия от ваши милости, че ми е мъчно. Той беше воин от школата на княз Йереми, бележит срещу всякакъв неприятел, а против ордите и паплачта — несравним. В степите има само неколцина такива преследвачи, например пан Пиво между казаците и пан Рушчиц в компута 47 47 Редовна държавна войска в Полша. — Бел.прев. ; но и те не могат да се сравняват с Володиовски.