Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— Би трябвало народът да е стигнал до крайно падение и да не заслужава да съществува, ако такива ще стават крале — отговори Кетлинг. — Но ти, ваша милост, си почини сега, а по-късно някой ден ще отидем при пан коронния маршал да разпитаме за нашия приятел.

След няколко дни конвокационният сейм беше открит и както Кетлинг предвиждаше, за маршал бе избран пан Храповицки, по онова време смоленски подкоможи 36 36 В случая титла на земски чиновник, който решавал споровете между шляхтичите по границите на имотите им. — Бел.прев. , а по-късно витебски воевода. Понеже сеймът трябваше само да определи датата за избор на нов крал и да избере върховен каптур, а по такива въпроси интригите на разните партии не можеха да намерят поле за дейност, конвокацията се очертаваше доста спокойна, освен дето в самото начало я посмути въпросът за ругите. Защото, когато представителят Кетлинг подложи под съмнение законността на избора на пан белския писар и на колегата му княз Богуслав Радживил, веднага някакъв мощен глас измежду арбитрите викна: „Предател! Заема пост в чужда страна!“ Тоя глас беше последван и от други; към тях се присъединиха и някои представители и неочаквано сеймът се разцепи на две групи, едната от които искаше белските представители да бъдат касирани, а другата — да се потвърди изборът им. Най-сетне се съгласиха въпросът да бъде разгледан от съд, който смекчи цялата история и призна избора. Все пак това беше твърде болезнен удар за княза конюши, защото дори самият факт, че се постави на обсъждане въпросът дали князът е достоен да заседава в сейма, че coram publico 37 37 Публично, пред всички (лат.). — Бел.прев. бяха припомнени всичките му предателства и своеволия през шведската война — го опозори отново в очите на Жечпосполита и из основи подкопа всичките му амбициозни намерения.

Защото той разчиташе, че докато кондейската, нойбургската, лотарингската и другите по-малки партии 38 38 Кондейската партия е подкрепяла кандидатурата на френския княз Конде, втората — на нойбургския княз Филип Вилхелм (немец), третата — на княз Карл Лотарингски. — Бел.прев. се борят помежду си, изборът лесно може да се спре на местен кандидат.

А неговата собствена гордост, както и ласкателите му говореха, че ако стане така, тоя местен кандидат не би могъл да бъде друг, освен оня пан, който е надарен с най-голям гений, който е най-могъщ и от най-знаменит род, с други думи — именно той.

Затова, като държеше до време работата в тайна, той вече бе прострял предварително мрежите си в Литва, а тъкмо бе започнал да ги залага и във Варшава, когато внезапно видя, че още в началото му ги скъсаха и направиха в тях толкова голяма дупка, та всички риби лесно можеха да избягат през нея. И той скърцаше със зъби през цялото време, докато заседаваше съдът, а понеже не можеше да си отмъсти на Кетлинг, обяви между придворните си награда, ако някой му посочи оня арбитър, който след предложението на Кетлинг пръв бе викнал: „Предател и продажник!“

Пан Заглоба беше твърде много известен, та името му не можеше да остане скрито. Пък той и съвсем не се криеше. А князът кипна още повече, но и доста се смути, когато узна, че насреща му застава толкова популярен мъж, срещу когото е опасно да се излиза.

Пан Заглоба също познаваше тая си сила, та когато в началото започнаха да се подхвърлят разни заплахи, той заяви на едно голямо шляхтичко събрание:

— Не зная дали един тук ще се чувства в безопасност, ако дори един косъм падне от главата ми. Изборът наближава, а тогава, като се съберат сто хиляди шляхтички саби, лесно ще го насекат на късове…

Тия думи стигнаха до княза, който само прехапа устни и се усмихна, но в себе си помисли, че пан Заглоба има право.

И на другия ден явно промени намеренията си относно стария рицар, та когато на пир у княза крайчи някой спомена за него, Богуслав каза:

— Тоя шляхтич, както чувам, е много враждебно настроен към мене, но аз съм така влюбен в истинските рицари, че ще го обичам винаги, дори ако не престане да ми пречи.

А една седмица по-късно повтори същото пред самия пан Заглоба, когато се срещнаха у пан великия хетман Собески.

При все че пан Заглоба остана наглед спокоен и изпълнен с добро настроение, сърцето му се разтупа в гърдите при вида на княза, защото все пак това беше пан с много дълги ръце и людоед, от когото се страхуваха всички. Но князът се обърна към него през цялата трапеза: