Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

Но пан Михал се изненада много. Той помълча малко, после започна да поглежда към всички и особено към пан Заглоба, накрай каза:

— Ах, изменници! Мислех, че Кетлинг е смъртно съсечен!

— Какво значи това, Михале? — викна Заглоба. — Нима се сърдиш, че Кетлинг е здрав? Нима не искаш да бъде здрав, а желаеш смъртта му? Толкова ли ти се е вкаменило сърцето, та би се радвал всички да видиш като призраци: и Кетлинг, и пан Орлик, и пан Рушчиц, и тия млади момчета — о, дори Скшетуски и мене, мене, който те обича като свой син?

Тук Заглоба закри очите си и завика още по-жално:

— Не си струва да живее човек, ваша милост панове, защото няма благодарност на тоя свят, а само коравосърдечие!

— За Бога! — отговори Володиовски. — Аз не ви желая злото, но вие не можахте да почетете скръбта ми.

— Криво му е, че сме живи! — повтаряше Заглоба.

— Стига, ваша милост!

— Разправя, че не сме искали да се отнесем с уважение към скръбта му, а малки ли потоци сълзи изляхме над нещастието му, ваша милост панове! Не е ли така? Бог ми е свидетел, че сме готови на сабите си да разнесем твоята скръб, защото приятелите са длъжни винаги да постъпват така. Но понеже ти даде честна дума, че един месец ще останеш при нас, поне през тоя месец ни обичай още, Михале!

— Аз и до смъртта си ще ви обичам, ваша милост панове! — отговори Володиовски.

Пристигането на нов гост прекъсна по-нататъшния разговор. Заети с пан Володиовски, бойците не чуха кога дойде тоя гост и го видяха едва сега, на вратата. Той беше грамаден мъж, внушително едър и строен, лицето му бе като на римски император, то изразяваше могъщество, а едновременно монаршеска доброта и милостивост. Той беше съвсем различен от всички тия бойци, значително по — едър и стоеше пред тях, както царят на птиците, орелът, би стоял пред ястреби, соколи и керкенези…

— Великият хетман! — извика Кетлинг и като домакин, скочи да го посрещне.

— Пан Собески! — повториха другите.

Всички глави се наведоха в пълен с уважение поклон.

Освен Володиовски всички знаеха, че хетманът ще дойде, защото бе обещал това на Кетлинг, и все пак идването му направи толкова голямо впечатление, че известно време никой не смееше пръв да отвори уста. Покрай другото това беше и необикновено благоволение. Но пан Собески обичаше войниците повече от всичко, особено ония, които толкова пъти вече бяха стъпвали заедно с него по вратовете на татарските чамбули; той ги смяташе за нещо като свое семейство и затова именно бе решил да приветства Володиовски, да го утеши — най-сетне чрез проява на такова необикновено благоволение и грижа за него да го задържи в редовете на войската.

Затова, щом се здрависа с Кетлинг, веднага протегна ръце към малкия рицар, а когато той се приближи и прегърна му коленете, стисна му главата в шепите си.

— Е, стари войниче! — каза той. — Божията ръка те притисна към земята, но тя ще те вдигне и утеши… Бог е с тебе! А ти вече ще останеш с нас.

Ридание разтърси гърдите на пан Михал.

— Ще остана! — каза той всред сълзи.

— Това е хубаво, такива ми са необходими колкото е възможно повече! А сега, стари другари, нека си спомним ония времена, когато в украинските степи под шатри сядахме на пир. Добре ми е между вас! Хайде, домакине, давай!

— Vivat Joannes dux! 63 63 Да живее вождът Ян (лат.). — Бел.прев. — викнаха всички гласове.

Пирът започна и продължи много.

На другия ден пан хетманът изпрати за Володиовски един много скъп дорест турски кон.

Кетлинг и Володиовски си обещаваха, щом се удаде случай, отново да яздят стреме до стреме, край един огън да сядат, с глави върху едно седло да спят.

Но вместо това случаят ги раздели само една седмица след тяхната среща. От Курландия пристигна пратеник със съобщение, че оня Хаслинг, който беше осиновил младия шотландец и го бе дарил с богатство, сега внезапно заболял и много искал да види осиновения си син. Младият рицар не се колеба; яхна коня и замина.

Преди заминаването си той помоли пан Заглоба и Володиовски да смятат неговия дом за свой и да живеят в него, докато им омръзне.

— Може би Скшетуски и жена му ще дойдат — казваше той. — Когато дойде време за избора на крал, той сигурно ще пристигне поне сам; но дори да бъде с всичките си деца, ще се намери тук място за цялото семейство. Аз нямам никакви роднини, пък дори братя да имах, те нямаше да ми бъдат по-близки от вас.

Заглоба беше особено доволен от тая покана, защото в Кетлинговия дом му беше много удобно, но тя беше добре дошла и за пан Михал.