Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

И наистина, без да пести утешения и увещания, Заглоба не само че тичаше подир Башка по цялата конюшня, но най-сетне я измъкна навън с надежда, че там по-лесно ще я склони да се прибере в топлата стая.

Тя бягаше от него и повтаряше:

— Няма да се прибера! Нека да замръзна! Няма да се прибера! Няма!…

Най-сетне видя вече при къщата една възправена дървена стълба, скочи като катеричка на нея и спря едва при ръба на покрива. Там седна, обърна се към пан Заглоба и полузасмяна извика:

— Добре, ще се прибера, ако ваша милост се изкачиш тук при мене!

— Аз да не съм котарак, хайдучето ми, че да се влача подире ти по покривите? Така ли ми се отплащаш, задето те обичам?

— И аз те обичам, ваша милост, но от покрива!

— Дядото си знае своето, бабата — своето! Я да слизаш веднага!

— Няма да сляза!

— За Бога, смешно е така да си туряш на сърце, че си се изложила. Не само с тебе, невестулке огорчена, е сторил Володиовски това; същото направи и с Кмичиц, който минаваше за майстор на майсторите — и то не на шега, а при дуел. На него най-знаменитите италиански, немски и шведски фехтовчици не можеха да дадат отпор, докато преброиш до сто, а тук едно бръмбарче така ще взема присърце случилото се. Тюх! Засрами се! Слизай, слизай! Нали тепърва се учиш!

— Но пан Михал не мога да го търпя!

— Хайде де! Дали защото е exquisitissimrus 80 80 Най-съвършен (лат.). — Бел.прев. в онова, което искаш да научиш? За това трябва да го обичаш още повече!

Пан Заглоба не се лъжеше. Въпреки излагането й, възхищението на Баша от малкия рицар се беше засилило, но тя отвърна:

— Нека да го обича Кшиша!

— Слизай, слизай!

— Няма да сляза!

— Добре, седи си тогава; ще ти кажа само, че е дори неприлично девойка да седи на стълба, защото може да даде на света забавна гледка!

— Ами, не е вярно! — каза Баша и загърна с ръце тубичката.

— Аз съм стар, няма да вдигна око, но веднага ще повикам всички, нека се нагледат.

— Слизам вече, слизам! — викаше Баша. Изведнъж Заглоба се полуобърна към къщата.

— Я виж, някой идва!

И наистина иззад ъгъла се показа младият пан Нововейски, който беше пристигнал на кон, вързал коня си при страничната портичка и сега обикаляше къщата, за да влезе през главния вход.

Щом го видя, Баша с два скока се намери на земята, но за зла чест беше вече късно. Пан Нововейски я видя при скачането й от стълбата, та се спря смутен, смаян, облян в руменина като момиче; Баша стоеше пред него също така объркана и изчервена. Докато внезапно викна:

— Второ излагане!

Пан Заглоба, много развеселен, попремига някое време със здравото си око, накрай каза:

— Пан Нововейски, приятел и подчинен на нашия Михал, а това е панна Стълбовска — тю! — Йежорковска, исках да кажа.

Нововейски се опомни бързо, а понеже беше войник с бистър ум, макар и млад, поклони се и като вдигна очи към чудното видение, каза:

— За Бога! Рози цъфтят на снега в Кетлинговата градина!

А Баша направи реверанс и измърмори на себе си:

— За друг нос, не за твоя!

После каза най-любезно:

— Моля в покоите!

И сама тръгна напред, втурна се бързо в стаята, където пан Михал седеше с останалата компания, и извика, като загатваше за червения контош на пан Нововейски:

— Червенушка долетя!

После седна на столче, слепи ръце длан до длан и се окуми, както приличаше на скромна и добре възпитана девойка.

Пан Михал представи своя млад приятел на сестра си и на Кшиша Дрогойовска, а той, като видя другата девойка, също така изключително красива, макар със съвсем различна хубост, за втори път се смути; това обаче прикри с поклон и за да си придаде по-внушителен вид, посегна към мустаците си, които не бяха още поникнали.

Тогава завъртя пръсти над устната си, обърна се към Володиовски и му обясни целта на идването си. Великият хетман искал незабавно да се види с малкия рицар. Доколкото пан Нововейски разбирал, ставало въпрос за някаква военна функция, защото хетманът току-що получил няколко писма, а именно от пан Вилчковски, пан Шилницки, полковник Пиво и от други коменданти, пръснати из Украйна и Подолието, с донесения за кримските събития, чието развитие не се очертавало като благоприятно.

— Самият хан и султан Галга, който преговаряше с нас в Подгайци — продължаваше пан Нововейски, — искат да изпълняват договорите; но Буджак вече шуми като кошер при роене; белгородската орда също се вълнува; те не щат да слушат нито хана, нито Галга…

— Пан Собески вече ми довери това и ме питаше за съвет — рече Заглоба. — Какво приказват сега там за пролетта?