Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— Позволявам!

— Я недей, сладкото ми хайдуче! — каза Заглоба. — Той е правил това с най-големите майстори.

— Ще видим! — повтори Баша.

— Да започваме — каза Володиовски, позагубил търпение от хвалбите на девойката.

Започнаха.

Баша нападна страшно и подскачаше като скакалец.

А Володиовски стоеше на едно място и по обичая си правеше съвсем леки движения със сабята си, без дори да обръща особено внимание на атаките.

— Ти, ваша милост, се браниш от мене като от досадна муха! — извика Баша раздразнена.

— Аз не се фехтовам с ваша милост, а те уча! — отвърна малкият рицар. — Така е добре! Като за жена никак не е лошо! По-спокойно с китката на ръката!

— Като за жена ли? Ето ти като за жена, ваша милост! Ето! Ето!

Но при все че Баша употреби най-изкусните си удари, пан Михал не беше засегнат никак. Напротив, умишлено почна да разговаря със Заглоба, за да покаже колко малко го е еня от ударите на Баша.

— Отмести се, ваша милост, от прозореца, че на панна Баша й е тъмно, а макар че сабята е по-голяма от иглата, панна Баша има по-малка експериенция със сабята, отколкото с иглата.

Ноздрите на Баша се издуха още повече, а косата й съвсем падна върху светналите очички.

— Ти подценяваш ли ме, ваша милост? — попита тя, силно задъхана.

— Не като човек, пази Боже!

— Аз не мога да те търпя, ваша милост пане Михале!

— Ето ти, даскале, за уроците! — отговори малкият рицар. После пак се обърна към Заглоба:

— За Бога, като че ли сняг започва да вали.

— Ето ти един сняг, сняг, сняг! — заповтаря Башка, като нападаше.

— Башка, стига! Едва дишаш вече! — намеси се пани столникова.

— Е, дръж сега хубаво сабята, ваша милост, че ще я избия.

— Ще видим!

— Ето!

И сабичката изхвръкна като птица от ръцете на Баша и падна със звън чак при печката.

— Това го направих аз сама! Без да искам! Не ваша милост! — викаше девойката със сълзи в гласа, грабна в миг сабичката и отново нападна.

— Опитай се сега, ваша милост…

— Ето! — повтори пан Михал.

И сабичката отново се намери при печката. А пан Михал каза:

— За днес е достатъчно!

Пани столникова започна да трепери и да пищи по-високо от обикновено, а Баша стоеше насред стаята объркана, замаяна, силно задъхана, като хапеше устни и задържаше сълзите си, които буйно напираха в очите й; тя знаеше, че ако избухне в плач, ще й се смеят още повече, та на всяка цена искаше да се овладее, но като видя, че не ще може, внезапно изтича от стаята.

— За Бога! — извика пани столникова. — Сигурно избяга в конюшнята, а е толкова загрята… току-виж, че настинала. Ще трябва да отида подире й!… Кшиша, не излизай!

След тия думи тя скочи, грабна от трема една топла шубичка и се затече в конюшнята, а подир нея — Заглоба, неспокоен за своето хайдуче.

Дрогойовска също поиска да изтича, но малкият рицар я хвана за ръката.

— Чу ли забраната, ваша милост панно? Няма да пусна тая ръка, докато не се върнат.

И наистина не я пускаше. А това беше сякаш атлазена ръка, мека; на пан Михал му се стори, че някаква топла струя протича от тия тънки пръсти към неговите кости и му създава необикновена наслада, затова ги държеше все по-здраво.

Лека руменина обагри мургавото лице на Кшиша.

— Виждам, че съм пленница, взета в робство! — каза тя.

— Който би взел такава робиня, не ще има за какво да завижда на султана, а и султанът с готовност би дал половината си държава за такава пленница.

— Но ти, ваша милост, нали не би ме продал на поганците?

— Както душата си не бих продал на дявола!

Тук пан Михал си даде сметка, че моментното увлечение го отведе твърде далече, и се поправи:

— Както не бих продал сестра си.

Дрогойовска каза сериозно:

— Сполучил си, ваша милост. Аз съм сестра по чувства на пани столникова, ще бъда и на ваша милост.

— От сърце благодаря — каза пан Михал, като й целуна ръка, — защото страшно се нуждая от утеха!

— Зная, зная! — повтори девойката. — И аз съм сираче!

Сега малка сълза се търкулна от клепачите й и заседна върху лекия мъх над устата.

А Володиовски гледаше сълзата, гледаше леко засенчената уста, най-сетне каза:

— Ти, ваша милост панно, си добра като ангел! Вече ми олекна!

Кшиша се усмихна мило:

— Дай, Боже, ваша милост!

— Кълна се в Бога!

При това малкият рицар чувстваше, че ако втори път целуне ръката й, ще му стане още по-леко. Но в тоя миг влезе пани Маковецка.

— Башка взе шубичката — каза тя, — но е толкова засрамена, че за нищо на света не иска да дойде. Пан Заглоба тича подире й по цялата конюшня.