Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

А мястото беше наистина добре закрито и добре избрано, защото цялото междуречие и външните брегове на реките бяха обрасли отчасти с обикновен дрян, отчасти с кучи дрян. Тая гора се простираше, докъдето око стига, и покриваше земята на места с плътен гъсталак, а на места образуваше китки, между които се сивееха празни пространства, удобни за направа на стан. По това време дърветата и храстите бяха вече прецъфтели, но в ранна пролет тук трябва да е било море от жълти и бели цветове. Гората беше съвсем безлюдна, но беше пълна с всякакъв вид дивеч, като елени, сърни, зайци и най-различни птици. Тук-таме край бреговете на изворите войниците откриха и следи от мечки. Една от тях след пристигането му удуши няколко овце, поради което Люшня се зарече да устрои хайки за нея, обаче Нововейски искаше да останат скрити и не позволи да се употребят мускети, затова войниците тръгнаха срещу стръвницата с копия и брадви.

По-късно край изворите намериха и следи от огнища, но стари, навярно миналогодишни. Изглежда, че от време на време тук се отбиваха чергари със стада, а може би и татари идваха да секат дрянови тояги за кистени 240 240 Вид татарско оръжие; оловна топка или тежка кост, свързана с верига или ремък за дървена дръжка. Поради ниската си цена и ефективност, кистенът е широко използван през X-XVIII в. в Европа и Азия като пехотно и кавалерийско оръжие. — Бел. elemag_an . Все пак и най-грижливите търсения не успяха да открият живо човешко същество.

Нововейски реши да не отива по-нататък и да чака тук идването на турските войски.

Разположиха се там, построиха колиби и очакването започна. На краищата на гората поставиха стражи, едни от които гледаха денем и нощем към Буджак, други към Прут по посока на Фалези. Нововейски знаеше, че ще отгатне за приближаването на султанските войски по известни белези, но той изпращаше и малки разезди, начело на които най-често заставаше сам. Времето благоприятстваше отлично за престоя в този сух край. Дните бяха горещи, но човек можеше лесно да се скрие от жегата в сянката на гъсталаците; нощите бяха светли, тихи, лунни и през тях храстите се тресяха от песента на славеи. През такива нощи Нововейски страдаше най-много, защото не можеше да спи и размишляваше за някогашното си щастие и за сегашното време на поражения.

Той живееше само с мисълта, че когато насити сърцето си с отмъщение, ще бъде по-щастлив и по-спокоен. А ето че наближаваше времето, когато той щеше или да отмъсти, или да загине.

Седмиците им минаваха една след друга в стопанска работа в пустинята и в бдение. През това време те проучиха подробно всички пътища, долове, ливади, реки и потоци, отново заграбиха няколко стада, съсякоха няколко малобройни групи от чергари и продължаваха да дебнат в тоя гъсталак, както див звяр дебне плячката си. Най-сетне очакваният момент дойде.

Една сутрин те видяха птичи ята, които се движеха по небето и земята. Дропли, тетреви, синьоноги пъдпъдъци вървяха из тревата към гъсталаците, а горе летяха гарвани, врани, дори блатни птици, очевидно плашени край бреговете на Дунав или по добруджанските блата. При вида на тия птици драгуните се спогледаха и думата: „Идат! Идат!“ — прелетя от уста на уста. Лицата веднага се съживиха, мустаците почнаха да се движат, очите да блестят, но в това оживление нямаше ни най-малко безпокойство; всички те бяха хора, чийто живот бе минал във война, та изпитваха само това, което изпитват ловните кучета, когато надушат дивеч. Огнищата бяха залени веднага, за да не би пушекът да издаде присъствието на хора в гъсталаците, а конете оседлани — и целият отряд застана готов за поход.

Сега така трябваше да се измери времето, че неприятелят да бъде нападнат в момент на почивка. Нововейски разбираше добре, че султанската войска положително не се движи в сбита маса, още повече че се намира в собствената си страна, в която не беше вероятно каквато и да било опасност. При това той знаеше, че предната стража винаги се движи на една-две мили пред главната сила, а също така основателно очакваше, че като предна стража ще тръгнат липковците.

Някое време той се колебаеше дали да тръгне срещу тях по скрити, но нему добре познати пътища или да ги чака в дряновите гъсталаци. Избра последното, защото от гъсталака беше по-лесно да изскочи всеки момент неочаквано. Изтече още един ден, после нощ, а през това време не само птици, но и земни животни минаваха на стада към гъсталаците. На другата сутрин неприятелят вече се виждаше.