Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— Не, аз не се боя от него! — отговори Евка. И започна да целува ръката на Баша.

— Тръгни с нас, тръгни с нас! — повтаряше тя възбудена. — Тръгни с нас! Само ти можеш да ни спасиш, само ти няма да се страхуваш да кажеш на баща ми, само ти можеш да постигнеш нещо! Тръгни с нас! Аз ще падна пред нозете на пан Володиовски, за да ти разреши това пътуване. Без тебе тате и Азия ще скочат с ножове един срещу друг! Тръгни с нас, тръгни с нас!

И като казваше това, тя се свлече пред коленете на Баша и започна да ги прегръща и да плаче.

— Ще тръгна, ако е рекъл Бог! — отговори Баша. — Ще обясня всичко на Михал и няма да престана да го моля настоятелно. Сега е безопасно човек да пътува дори сам, какво остава с толкова многобройна стража. Може би и Михал ще тръгне — ако ли не, той има сърце и ще се съгласи. Най-напред ще ми подвикне, но щом се нажаля, веднага ще почне да се увърта около мене, да ме гледа в очите — и ще се съгласи. Повече бих искала и самият той да може да тръгне, защото без него ще ми бъде много тъжно, но какво да се прави! И така, ще замина, за да мога да ви помогна някак… Тук въпросът вече не е за някаква моя прищявка, а за съдбата на двама ви. Михал те обича, обича и Азия — ще се съгласи!

А Азия след оная среща с Баша се затече в своята стая, така изпълнен с радост и надежда, сякаш внезапно беше оздравял след тежка болест и живееше нов живот.

Защото само преди малко яростно отчаяние разкъсваше душата му. Тъкмо тая сутрин той бе получил сухо и кратко писмо от пан Богуш със следното съдържание:

„Скъпи мой Азия! Спрях се в Каменец и сега няма да идвам в Хрептьов, първо, защото се много уморих и, второ, понеже няма за какво. Бях в Яворов. Пан хетманът не само че не ти дава писмено позволение и не мисли да закрива със своя авторитет безумните ти замисли, но строго и под страх, че ще загубиш неговото благоволение, ти заповядва веднага да се откажеш от тях. Аз също така разбрах, че всичко онова, което ти ми каза, е невъзможно, защото за един християнски възпитан народ е грях да влиза в такива връзки с поганците, а и би било срамно пред целия свят да се дават шляхтички привилегии на злодеи, грабители и хора, които са проливали невинна кръв. Ти сам трябва да разбереш това и не мисли за хетманство, защото то не е за тебе, при все че си син на Тухай бей. А ако желаеш бързо да си възстановиш благоволението на хетмана, задоволи се със своя чин и особено ускори оная работа с Кричински, Творовски, Адурович и другите, защото с това ще заслужиш най-много.

Заедно с това писмо ти изпращам бележка на хетмана какво трябва да правиш, а на пан Володиовски — хетманска заповед да не ти забранява да заминаваш и да се връщаш с хората си. Ти навярно ще трябва да заминеш, за да посрещнеш въпросните ротмистри — побързай да сториш това и незабавно ми донеси в Каменец какво става на отвъдната страна. Като те поверявам на божието покровителство, оставам с неизменна благосклонност към тебе.

Младият татарин изпадна в страхотна ярост, когато получи това писмо, най-напред стри на прах писмото в ръката си, после няколко пъти заби кинжала си в масата, най-сетне почна да заплашва, че ще се самоубие и ще убие верния си Халим, който го молеше на колене да не предприема нищо, преди да се успокои от гнева и от отчаянието си. Защото това писмо беше за него жесток удар; кулите, които издигаше неговото тщеславие и амбиция, бяха сякаш вдигнати във въздуха с барут, замислите унищожени. Ето, можеше да стане трети хетман в Жечпосполита 216 216 По онова време в Полша е имало двама велики хетмани: велик коронен хетман, който е командвал полските войски, и велик литовски хетман — главнокомандващ литовската войска. — Бел.прев. и до известна степен да държи в ръцете си нейната съдба, а сега видя, че трябва да се примири да остане неизвестен офицер, върхът на чиято амбиция щеше да бъде получаването на полско гражданство. Ето, в пламналото си въображение той беше виждал всеки ден тълпи, които бият поклони пред него, а сега той ще трябва да се кланя пред други.

И нищо не му помогна това, че е син на Тухай бей, че в жилите му тече кръв на властни бойци, че велики мисли се бяха родили в душата му — нищо, съвсем нищо! Той ще живее забравен и ще умре забравен в някакъв далечен форт. Една дума бе счупила крилата му, едно „не!“ стана причина отсега нататък да няма право да се рее като орлите под небосвода, само ще трябва да пълзи по земята като червей.