Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

Пътят беше труден, защото минаваше през глухи дебри и дълбоки долища. Добре че обилните и сухи снегове бяха настлали отличен път за шейни, а присъствието на военни гарнизони в Могильов, Ямпол и Рашков осигуряваше безопасността. Азба бей беше премахнат, разбойниците избесени или пръснати, а татарите не тръгваха зиме по обикновените пътища поради липсата на трева.

Най-сетне пан Нововейски обеща, че ако получи разрешение от пан Рушчиц, ще излезе да ги посрещне с няколко десетки конници. Затова пътуваха весело и с желание. Зоша беше готова да отиде накрай света подир пан Адам. Пани Боска и двете арменски жени очакваха скоро да видят мъжете си. Наистина Рашков се намираше всред страшни гори накрая на християнството, но те не отиваха там за цял живот, нито за дълъг престой. Напролет щеше да има война; за нея се говореше навсякъде в крайграничните области, ето защо, щом се върнеха любимите им същества, трябваше да поемат обратно с пукването на пролетта, за да спасят главите си.

Ева остана в Хрептьов, задържана от пани Володиовска. Баща й също не настояваше особено много да я вземе със себе си, още повече като я оставяше в дома на толкова благородни хора.

— Аз ще я изпратя със сигурни хора или сама ще я доведа — казваше му Башка, — по-скоро сама ще я доведа, защото бих искала веднъж през живота си да видя целия този страшен крайграничен кът, за който от малка съм слушала толкова много. Напролет, когато пътищата почернеят от чамбули, мъжът ми няма да позволи, но сега, ако Ева остане тук, ще имам добър предлог. След около две седмици ще почна да настоявам, а след три непременно ще получа позволение.

— Вашият мъж, spero 215 215 Надявам се (лат.). — Бел.прев. , и през зимата няма да пусне ваша милост без значителен ескорт.

— Ако може, той сам ще тръгне с мене, а ако ли не, ще ни съпроводи Азия с около двеста, па може и повече конници, защото чувах, че той и без това ще бъде командирован в Рашков…

Разговорът свърши с това и Ева остана. Баша обаче си правеше и други сметки освен поводите, които изложи пред пан Нововейски. Тя искаше да улесни сближаването на Азия с Ева, защото младият татарин почваше да я тревожи. Колкото пъти биваше с нея, на въпросите й той наистина отговаряше, че обича Ева, че старото чувство не е угаснало у него, но винаги когато биваше с Ева — мълчеше. А девойката се бе влюбила до забрава в него в тая хрептьовска самотия. Неговата дива, но великолепна хубост, неговото детство, прекарано под твърдата ръка на пан Нововейски, княжеският му произход, тая продължителна тайна, която е тежала над него, и най-сетне военната му слава я бяха съвсем очаровали. И тя само чакаше момента да му открие сърцето си, горещо като пламък, да му каже: „Азия, аз съм те обичала от дете!“ — да падне в прегръдките му и да му се закълне в любов до смъртта. Обаче той стискаше зъби и мълчеше.

Отначало Ева мислеше, че присъствието на баща й и брат й въздържат Азия от признания. Но по-късно и нея я обзе тревога, защото ако те непременно биха срещнали пречки от страна на бащата и брата, особено докато Азия няма полско гражданство, все пак той можеше поне пред самата нея да открие сърцето си и беше длъжен да го открие толкова по-скоро, толкова по-откровено, колкото повече пречки се изправяха на пътя им.

А той мълчеше.

Съмнения се прокраднаха най-сетне в душата на девойката и тя започна да се оплаква от съдбата си пред Баша, която обаче я успокояваше с думите:

— Не отричам, че това е странен и страшно скрит човек, но аз съм сигурна, че те обича, първо, защото ми е казвал това много пъти и, второ, тебе те гледа по-другояче, отколкото другите.

На тия думи Ева отговори, като клатеше тъжно глава:

— Вярно, че по-другояче, но не зная дали това е любов или омраза.

— Мила Ево, не плещи глупости!… Защо ще те мрази?

— А защо ще ме обича?

Сега Баша я замилва по лицето с дребната си ръчица:

— А защо Михал ме обича мене? А защо брат ти, щом видя Зошка, и вече я обикна?

— Адам винаги си е бил бърз.

— Азия пък е горд и се страхува от отказ, особено от страна на баща ти, защото брат ти като влюбен по-лесно би разбрал мъката на чувствата. Ето това е! Не бъди глупава, Ева, и не се страхувай. Аз ще нахокам хубаво Азия и ти ще видиш какъв решителен ще стане.

Случи се, та Башка видя Азия още същия ден и след тази среща се втурна бързо при Ева.

— Готово! — викна тя от прага.

— Какво? — попита Ева пламнала.

— Казах му така: „Какво си мислиш, ваша милост? С неблагодарност ли да ми се отплатиш, а? Нарочно задържах Ева, за да можеш да се възползваш от случая, но ако не се възползваш, тогава знай, че след две или най-много три седмици ще я изпратя в Рашков, па може и сама да замина с нея, а ти, ваша милост, ще останеш с пръст в уста.“ Щом чу за това заминаване за Рашков, лицето му се промени и той чак започна да удря чело пред краката ми. Тогава го питам какво мисли, а той отговаря: „По пътя, казва, ще открия какво имам в гърдите си. По пътя, казва, ще бъде най-удобно, по пътя ще стане това, което трябва да стане, което е предопределено. Всичко, казва, ще призная, всичко ще открия, защото не мога да живея повече с тая мъка!“ И чак устните му взеха да треперят, пък той и преди това беше угрижен, защото тая сутрин бе получил някакви неблагоприятни писма от Каменец. Казваше ми, че и без това трябвало да замине за Рашков, че у мъжа ми отдавна имало хетманска заповед за това, но нямало посочено време в заповедта, понеже то било във връзка с преговорите, които той ще трябва да води там с липковските ротмистри. „А точно сега, казва, времето наближава и аз трябва да отида при тях чак отвъд Рашков, така че едновременно ще съпроводя и ваша милост, и панна Ева.“ На това му казах, че не се знае дали ще тръгна и аз, защото това ще зависи от Михал. Като чу тия думи, той се много уплаши. Ах, Евка, колко си глупава ти! Казваш, че не те обича, а той падна в краката ми, че като започна да моли да тръгна и аз, казвам ти, просто така скимтеше, та чак ми идваше да заплача над него. И знаеш ли защо направи това? Веднага ми каза: „Аз, казва, ще открия сърцето си, но без застъпничеството на ваша милост нищо няма да постигна пред пановете Нововейски, а само ще събудя гняв и омраза и у тях, и в себе си. Моята съдба, моята мъка, моето спасение се намират в ръцете на ваша милост, защото ако ваша милост не тръгне, тогава по-добре да ме погълне земята или огън да ме изгори!“ Така те обича той тебе. Просто да те е страх да си помислиш! А ако беше го видяла как изглеждаше, щеше да се уплашиш!