Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— Дявол е старецът! — измърмори Заглоба. После добави високо:

— Е! Значи скоро може да имаме сватба и ново веселие в Хрептъов, особено защото сега са месопустни Заговезни!

— Още утре щеше да бъде, ако зависеше от мене — възкликна Нововейски разпалено, — но ето какво, благодетелю! На мене отпуската ми се свършва скоро, а службата си е служба и трябва да се връщам в Рашков. Ех! Пан Рушчиц ще ми даде втора отпуска, зная! Но не съм сигурен дали жените няма да забавят работата. Защото майката казва: „Мъжът ми е в робство“ — дъщерята дума: „Тате е в робство.“ А какво значи това? Да не би аз да държа в робство тоя татко или какво? Страшно се боя от такива пречки, а ако не бяха те, щях да хвана свещеник Камински за расото и нямаше да го пусна, докато не ни свърже със Зошка. Но втълпят ли си нещо жените, с клещи не можеш да го извадиш от главите им. Последния си грош бих дал, сам бих отишъл за тоя татко, но няма как! Защото никой не знае къде е той, а може и да е умрял — и ето ти работа! Ако ми кажат да го чакам, ще го чакам до Страшния съд!

— Двамата Пьотровичи тръгват утре на път заедно с Навираг и анардратите; вест ще дойде скоро.

— Господи, спаси ме! Аз значи ще трябва да чакам вестта. Преди настъпването на пролетта не би могло да се постигне нищо, а през това време ще изсъхна, кълна се в Бога! Благодетелю! Всички вярват във вашия разум и опит, избийте това чакане от главите на тия жени! Благодетелю, напролет ще има война! Бог знае какво ще стане; ами че аз искам да се оженя за Зошка, а не за баща й, защо ще трябва да въздишам по него?

— Увещай жените да дойдат в Рашков и да останат там. Там и за новини е по-лесно, а ако Пьотрович намери Боски, ще му е по-близо до вас. Второ: аз ще направя каквото мога, но ти помоли и пани Башка да се застъпи за тебе.

— Няма да изпусна, няма да изпусна и това, защото мене дяволите…

Изведнъж вратата изскърца и влезе пани Боска. Но докато пан Заглоба успее да се огледа, младият Нововейски вече се строполи в краката й и като зае огромно пространство от пода с грамадното си тяло, започна да вика:

— Имам бащино позволение! Майко, давайте ми Зошка! Давайте ми, майко, Зошка! Давайте ми, майко, Зошка!

— Давайте, майко, Зошка! — заприглася Заглоба басово. Тоя шум привлече хората от съседните стаи; влезе Башка, пан Михал излезе от канцеларията си, а след малко се появи и Зоша. На момичето не приличаше да се досеща каква е работата, но веднага се обля в руменина и като скръсти бързо ръце и сви устни, застана край стената с наведени очи. Баша веднага подкрепи молбата на юнака, а пан Михал изтича за стария пан Нововейски. Той дойде и силно се огорчи, че синът му не беше поверил тая задача на него и не бе оставил това на неговото красноречие, но въпреки това се присъедини към молбите.

Пани Боска, която наистина си нямаше каквато и да било по-близка опека, най-сетне се разплака и се съгласи както с молбата на пан Адам, така и да замине заедно с Пьотрович и хората му за Рашков и там да чака мъжа си. Едва тогава, цяла в сълзи, тя се обърна към дъщеря си.

— Зошка — каза, — а на тебе по сърце ли са намеренията на пановете Нововейски?

Всички очи се обърнаха към Зоша, а тя, застанала до стената, държеше според обичая очите си впити в пода и след кратко мълчание, цяла пламнала, изрече с едва чуто гласче:

— Искам в Рашков!…

— Моя прекрасна! — викна пан Адам, скочи към нея и я грабна в прегръдките си.

А после така започна да крещи, та чак стените трепереха:

— Зошка е вече моя, моя, моя!…

Веднага след като предложението му беше прието, младият пан Нововейски замина за Рашков, за да намери там някаква квартира за пани Боска и Зошка и да я подреди; а две седмици след неговото заминаване тръгна цял керван от досегашните хрептьовски гости. Той се състоеше от Навираг, двамата анардрати, Керемовичова, Нересевичова, Сеферович, пани и панна Боски, двамата панове Пьотрович и стария пан Нововейски, без да се смятат няколко каменецки арменци и големият брой слуги и въоръжени ратаи за охрана на колите и конете, а също така и на товарния добитък. Двамата Пьотрович и духовниците делегати на ечмяджинския патриарх щяха само да отпочинат в Рашков, да се осведомят за пътя и да продължат за Крим. Останалата компания реши да остане временно в Рашков и да чака поне до първото топене на снеговете завръщането на пленниците, а именно Боски, младият Сеферович и двамата търговци, които бяха отдавна очаквани с копнеж от угрижените им съпруги.