Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

В следващата двойка танцуваше панна Каминска с един учтив офицер, а по-нататък Керемовичова и Нересевичова, които, макар и не шляхтички, все пак бяха поканени в компанията, защото и двете бяха жени с доста изискани маниери и много заможни.

Сериозният Навираг и двамата анардрати гледаха с все по-голямо удивление полските танци; старите, насядали около медовината, вдигаха все по-голяма глъч, подобна на шума, който вдигат скакалците по стърнищата. Оркестърът обаче заглушаваше всички гласове, а в средата на помещението радостта в сърцата растеше и растеше.

Изведнъж Башка пусна своя партньор, изтича задъхана при мъжа си и скръсти пред него молитвено ръце:

— Михалко! — каза тя. — На войниците там зад прозорците е студено, нареди да им дадат буре с водка!

А той, необикновено развеселен, започна да я целува по малките длани и викна:

— Аз не бих скъпил и кръвта си, за да те зарадвам!

После сам изтича на двора да каже на войниците по чие ходатайство ще имат буре водка, защото желаеше да бъдат благодарни на Баша и да я обичат още повече.

И когато в отговор те нададоха такъв страхотен вик, та чак снегът започна да се сипе от покрива, малкият рицар извика:

— И гръмнете там с мускетите в чест на пани!

При завръщането си в помещението намери Баша да танцува с Азия. Когато липковецът обхвана с ръце тая прелестна фигура, когато почувства топлината, която лъхаше от нея, и дъха й върху лицето си, зениците му изчезнаха почти напълно под черепа и целият свят се завъртя пред очите му; в душата си той се отказваше от рая, от вечността — и срещу всички удоволствия, срещу всички хурии 211 211 Хубавици в мохамеданския рай (ар.). — Бел.прев. искаше единствено нея.

Внезапно Баша, като видя при движението тъмночервената салтамарка на Нововейска, полюбопитства дали Азия не е открил любовта си пред девойката и попита:

— Не си ли й направил предложение, ваша милост?

— Не!

— Защо?

— Не е още време — отговори татаринът със странен израз на лицето.

— А много ли обичаш, ваша милост?

— До смърт! До смърт! — извика Азия с тих, но хриплив глас, подобен на гарвански грак.

И продължиха да танцуват веднага след Нововейски, който излезе като първа двойка. Другите вече сменяха партньорките си, но той още не оставяше Зоша, само от време на време я настаняваше за малко на пейка, за да си почине и поеме въздух, а после отново лудееше.

Накрая се спря пред оркестъра и като прегърна Зоша с една ръка, хвана се за кръста с другата и викна на музикантите:

— Свирачи, краковския! Хайде!

А те, щом чуха заповедта, веднага започнаха краковския танц. Тогава пан Нововейски започна да потропва и запя със силен глас:

А това: „И-ха-ха!“ така изкрещя по казашки, че Зошка чак приседна от страх. Уплаши се също и застаналият наблизо сериозен Навираг, уплашиха се и двамата учени анардрати, а пан Нововейски поведе танца по-нататък, два пъти обиколи залата и като се изправи пред музиката, така запя отново за сърцето:

— Много хубави стихове! — възкликна пан Заглоба. — Аз най-добре разбирам от тия неща, защото сам съм създал много такива! Хващай, кавалере, хващай! А като хванеш пръстена, аз ще ти запея ето това:

— Да живее! Да живее пан Заглоба! — викнаха офицерите и шляхтичите с такъв силен глас, че сериозният Навираг чак се уплаши, уплашиха се и двамата учени анардрати и взеха да се споглеждат съвсем слисани.

А пан Нововейски завъртя още два кръга и най-сетне настани на пейката колкото задъханата, толкова и уплашена от смелостта на кавалера си Зоша. Той й беше много мил: толкова енергичен и открит, истински огън — но именно защото досега не беше срещала такива, тя се силно смути, сведе още по-ниско очи и седеше тихо като зайче!

— Защо мълчиш, ваша милост панно? Тъжна ли си нещо? — попита пан Нововейски.

— Нали татко е в робство — отговори Зоша с тънко гласче.

— Това не пречи! — каза юнакът. — Можеш да потанцуваш! Погледни, ваша милост панно, из тая зала: тук сме няколко десетки рицари и едва ли някой ще умре от собствената си смърт, а или от погански стрели, или в робство. Този днес, оня утре! И всеки тук по тия краища е загубил някого от своите, но ние се веселим, за да не би Господ-Бог да помисли, че се оплакваме от службата си! Ето, това е! Можеш да потанцуваш! Усмихни се, ваша милост панно, покажи очичките си, защото иначе ще помисля, че ме мразиш!