Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— Нашият си е нашият! — каза старият Нововейски! — Или по-право не е вече наш, защото знаеш ли какво излезе? Знаеш ли чий син е той?

— Откъде мога да зная?

— На великия Тухай бей!

Младият се удари със силните си длани по коленете, та чак изплющя.

— Не мога да повярвам на ушите си! На великия Тухай бей! Значи той е княз и роднина на хановете! Няма по-благородна кръв от Тухайбейовата!

— Вражеска кръв е това!

— Вражеска беше в бащата, но синът служи на нас. Сам съм го виждал не по-малко от двайсет пъти в бой! Ха! Сега разбирам откъде се взема у него тая дяволска смелост! Пан Собески го похвали пред цялата войска и го повиши в стотник. От душа искам да го поздравя! Чудесен войник! От все сърце ще го поздравя!

— Само не се сближавай прекалено много с него!

— Защо? Той да не е мой слуга или наш слуга? Аз съм войник и той е войник, аз съм офицер и той е офицер. Друга щеше да бъде работата, ако това беше някакво войниче от пехотата, което командва с пръчка полк; но щом е син на Тухай бей, значи в него не тече обикновена кръв. Княз — и толкова, а що се отнася за шляхтичество, самият хетман ще помисли по това. Как ще виря аз нос пред него, когато съм побратим с Кулак мурза, с Бахчи ага, със Сукиман, а всички те не биха се срамували да пасат овце у Тухайбейович!

Ева веднага изпита желание да целуне отново брата си, после седна до него и почна да го милва с нежната си ръка по разчорлената коса.

Влизането на пан Володиовски прекъсна тия милувки.

Младият Нововейски скочи на крака, за да поздрави старшия офицер, и веднага взе да се оправдава, задето най-напред не се е представил на командира, както изисква чинопочитанието, но е пристигнал не по служба, а частно. Володиовски го прегърна ласкаво и отговори:

— Че кой би ти се сърдил, драги другарю, дето след толкова години разлъка най-напред си паднал пред родителските колене! Друго щеше да бъде, ако ставаше въпрос за службата, но ти навярно нямаш никакви поръчения от Рушчиц.

— Само поздрави. Пан Рушчиц също тръгна хей там към Ягорлик, защото му съобщиха, че по снега имало много конски следи. Моят командир получи писмата на ваша милост и веднага изпрати съобщение до своите роднини и побратими в ордата, за да търсят и питат там, но сам не отговаря с писмо, защото казва, че ръката му била много тежка и че нямал никаква експериенция в това изкуство.

— Той не обича да пише, зная — каза Володиовски. — За него сабята е винаги най-важното!

Сега той мръдна мустачки и добави не без известно самохвалство:

— А вие цели два месеца напразно преследвахте Азба бей.

— Но ваша милост го глътна както щука клен! — извика пан Нововейски разпалено. — Бог сигурно му е взел ума, за да налети в ръцете на ваша милост, след като се беше измъкнал от пан Рушчиц. Хубаво налетял, няма какво!

Тия думи погъделичкаха приятно малкия рицар и в желанието си да отговори на любезността с любезност обърна се към пан Нововейски и рече:

— Господ Иисус не ми е дал още син, но ако ме надари някога, бих искал да прилича ето на тоя кавалер!

— Той не е нищо особено! Нищо особено! — отвърна старият шляхтич. — Nequam 210 210 Негодник (лат.). — Бел.прев. и толкоз!

Но въпреки тия думи започна чак да пръхти от задоволство.

— Все пак рядък екземпляр…

В това време малкият рицар помилва Ева по лицето и й казва:

— Виждаш ли, ваша милост панно, аз не съм младеж, но моята Башка е почти на твоите години, затова се чувствам длъжен да й доставям от време на време някакво хубаво удоволствие като за младата й възраст… Вярно, че всички тук я обичат неизказано, но смятам, че и ти, ваша милост панно, ще признаеш, че има за какво.

— Боже мили! — извика Ева. — Няма на света втора като нея! Току-що казах това!

Малкият рицар се зарадва така, че чак лицето му засия, и той отговори:

— Наистина ли каза това, ваша милост панно? О, и какво?

— Истина е, каза го! — извикаха едновременно бащата и синът.

— Е, тогава облечи се, ваша милост панно, най-хубаво, защото скрито от Башка днес докарах оркестър от Каменец. Поръчах им да скрият инструментите си в сламата, а на нея казах, че това са цигани, дошли да коват коне. Тази вечер устройвам невиждани танци. Тя обича това, обича го, макар да се представя за сериозна матрона.

След тия думи пан Михал започна да потрива ръце и беше много доволен от себе си.

Сипеше се толкова гъст сняг, че съвсем запълни рововете на станицата и образува насип върху оградите от колове. Навън беше нощ и виелица, но главното помещение на хрептьовския форт гореше от светлини. Имаше двама цигулари, един с контрабас, двама флейтисти и един валдхорнист. Цигуларите свиреха така енергично, че понякога им се завиваше свят, а бузите на флейтистите и валдхорниста се издуваха и очите им се наливаха с кръв. Най-старите офицери и шляхтичи бяха насядали един до друг по пейките край стените, както сивите гълъби накацват по ръба на покрива, попийваха си медовина и вино и наблюдаваха танцувачите.