Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— Защо, ваша светлост? — повтори пан Богуш, като кършеше ръце.

— Защото аз съм не само полски хетман, но и християнски; защото стоя на стража на кръста! И макар казаците още по-жестоко да късат вътрешностите на Жечпосполита, аз няма да сека вратовете на заслепения, но християнски народ с погански меч. Защото правя ли това, аз бих казал „ракка!“ 206 206 Евангелска дума, която означава най-тежка обида (евр.). — Бел.прев. на нашите бащи и деди, на моите собствени деди, на техния прах, кръв и сълзи, на цялата някогашна Жечпосполита. За Бога! Ако ни чака погуба, ако е съдено нашето име да стане име на мъртви, а не на живи, нека след нас да остане славата и споменът за оная служба, която ни е определил Бог; нека потомците, когато гледат тия кръстове и гробове, да кажат: „Тук са защитавали християнството, кръста срещу мохамеданския разврат, докато са имали дъх в гърдите, кръв в жилите, и са паднали за другите народи.“ Това е нашата служба, Богуш! Ние сме крепостта, в която Христос е затъкнал на стената своето страдание, а ти убеждаваш мене, войника Божи, нещо повече — командира, пръв да отварям портата и да пускам поганците като вълци в кошара, и да предавам на сеч Исусовите овчици! По-добре да страдаме от чамбулите, по-добре да търпим бунтове, по-добре да дойде тая страшна война, по-добре аз и ти да паднем, по-добре цялата Жечпосполита да загине, отколкото да опозорим името й, да се лишим от слава и да изменим на службата си пред Бога!

След тия думи пан Собески се изправи с целия си ръст, а на лицето му бе отразено такова сияние, каквото трябва да е имал Готфрид де Буйон 207 207 Завоевателят на Ерусалим при първия кръстоносен поход. — Бел.прев. , когато се е втурнал към стените на Ерусалим с възгласа: „Бог иска така!“, а пан Богуш се почувстваха прах пред тия думи, Азия също му се стори прах пред пан Собески, а пламенните замисли на младия татарин почерняха и изведнъж станаха нещо нечестно и напълно позорно в очите на Богуш.

А и какво би могло да се каже след декларацията на хетмана, че е по-добре човек да загине, отколкото да измени на службата Божия? Какви още аргументи да приведе? И горкият шляхтич сам не знаеше дали да падне пред коленете на хетмана или да почне да се бие в гърдите и да повтаря: „Mea culpa, mea maxima culpa!“ 208 208 Моя вина, моя най-голяма вина (лат.). — Бел.прев.

В тоя момент в близката черква на доминиканския манастир се разнесе звън на камбани.

Щом ги чу, пан Собески каза:

— Звънят за вечерня! Богуш, да отидем и се помолим на Бога!

Колкото пан Богуш бързаше, когато пътуваше от Хрептьов за хетмана, толкова бавно беше завръщането му. Във всеки по-голям град той спираше за една-две седмици на почивка, коледните празници прекара в Лвов, там го свари и Нова година.

Наистина той носеше хетмански инструкции за Тухайбейович, но понеже те съдържаха само нареждане да свърши по-скоро въпроса с липковските ротмистри и суха, дори заплашителна заповед да се откаже от големите си замисли, пан Богуш нямаше причина да бърза, защото и без това Азия не би могъл да предприема нищо всред татарите, щом няма хетмански документ.

И така пан Богуш пътуваше бавно и често посещаваше по пътя черквите, за да се кае за своето присъединяване към замислите на Азия. В това време веднага след Нова година Хрептьов загъмжа от гости. От Каменец пристигна Навираг, делегат на ечмяджинския патриарх, а с него двама анардрати, опитни богослови от Кафа, и многобройна прислуга. Войниците много се чудеха на техните странни облекла, на виолетовите и червени кепета, на дългите им шалове от кадифе и атлаз, на мургавите лица и голямата сериозност, когато се движеха като дропли или жерави по хрептьовската станица. Пристигна пан Захариаш Пьотрович, прочут със своите постоянни пътувания до Крим, че и до самия Цариград, а още по-прочут с ревността, с която намираше и откупуваше пленниците по източните пазари; той придружаваше като водач Навираг и анардратите. Пан Володиовски веднага му наброи сумата, необходима за откупуването на пан Боски; а понеже жена му нямаше достатъчно пари, той добави от своите, пък Баша тайно даде обеците си с бисери, за да помогне още повече на угрижената съпруга и милата Зоша. Пристигна също така пан Сеферович, каменецки претор, богат арменец, чийто брат стенеше в татарски плен, и две жени, млади още и много хубави, макар и мургави: Нересевичова и Керемовичова. И двете бяха дошли във връзка с отвлечените им съпрузи.