Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— Прекланям се пред твоя разум, ефенди — отговори Халим, — но какво ще стане, ако Аллах отнеме светлината на Великия лъв или ако сатаната така го заслепи с надменност, че отхвърли твоите замисли?

Азия приближи дивото си лице до ухото на Халим и зашепна:

— Ти остани сега тук, докато дойде отговор от хетмана, а и аз няма да тръгна по-рано за Рашков. Ако той отхвърли там моите замисли, тогава ще те пратя при Кричински и другите. Ще им заповядаш да се придвижат от другата страна на реката чак до Хрептьов и да стоят в бойна готовност, а аз тук ще ударя с моите липковци през първата удобна нощ срещу гарнизона и ето какво ще им направя!

При тия думи Азия плъзна пръст по шията и след малко добави:

— Кесим! Кесим! Кесим! 202 202 Кръв! Кръв! Кръв! (тат.). — Бел.прев.

Халим сгуши глава между раменете си, а върху животинското му лице засия зловеща усмивка.

— Аллах! И на Малкия сокол… също ли?

— Да! На него най-напред!

— А после в султанската земя?

— Да!… С нея!…

Лютата зима покри горите с дебел кит и препълни долищата до връх с огромни преспи, така че цялата страна изглеждаше като една бяла равнина. Внезапно връхлетяха силни виелици, при които хора и стада гинат под снежния покров, пътищата станаха невидими и опасни, но въпреки това пан Богуш пътуваше с всички сили към Яворов, за да сподели с хетмана час по-скоро великите замисли на Азия. Шляхтич от граничните области, израснал при постоянна казашка и татарска заплаха, проникнат от мисълта за опасностите, които заплашваха отечеството при бунтовете, нахлуванията и от цялата турска мощ, в тия замисли той виждаше едва ли не спасение на отечеството и свято вярваше, че дълбоко почитаният от него, както и от всички крайгранични жители хетман няма да се поколебае нито за миг, щом става дума за увеличаване силите на Жечпосполита, затова пътуваше с радост в сърцето въпреки виелиците, затрупаните пътища и снеговалежите.

Най-сетне един неделен ден той стигна заедно със снега в Яворов, завари благополучно хетмана и поръча веднага да му съобщят за него, макар да го предупреждаваха, че хетманът е зает денем и нощем да пише и изпраща писма, та почти няма време дори да се нахрани. Но неочаквано хетманът нареди да го поканят веднага. И след съвсем малко чакане между придворните старият войник се поклони пред коленете на своя вожд.

Той намери пан Собески много променен и със загрижено лице, защото това бяха най-тежките години от неговия живот. Името му още не беше се разчуло по всички краища на християнския свят, но в Жечпосполита вече го обкръжаваше славата на велик пълководец и страшен победител на мохамеданите.

Поради тая слава на времето си му бе поверен жезълът на велик хетман и защитата на източната граница, но към хетманското достойнство не му прибавиха нито войска, нито пари. Въпреки това победата и досега го следваше така вярно, както сянката върви след човека. С шепа войска той победи при Подгайци, с шепа войска прекоси като огън надлъж и нашир Украйна, превърна на пух и прах многохилядни чамбули, превзе бунтовнически крепости, сееше страх и ужас от полското име. Но сега над нещастната Жечпосполита се беше надвесила война с най-страхотната от тогавашните сили, война с целия мюсюлмански свят. За Собески вече не беше тайна, че когато Дорошенко предал Украйна и казаците на султана, той му обещал да раздвижи Турция, Мала Азия, Арабия, Египет чак до вътрешността на Африка, да обяви свещена война и да тръгне лично, за да иска от Жечпосполита нов „пашалък“. Гибелта се надигаше като хищна птица над цяла Рус, а в това време в Жечпосполита цареше безредие, шляхтата се бунтуваше в защита на своя неспособен избраник и събрана във въоръжени станове, ако беше готова за някаква война, това беше може би за гражданска. Изтощеният от неотдавнашните войни и военни конфедерации 203 203 Съюзи на военни с определена политическа цел. — Бел.прев. край беше обеднял; в него вилнееше завист, взаимно недоверие ядеше сърцата. Никой не искаше да вярва, че надвисва война с мюсюлманската мощ, и обвиняваше великия предводител, че нарочно пуска слухове за нея, та да отклони умовете от вътрешните разпри; още по-жестоко го обвиняваха, че сам е готов да повика турците, за да осигури победа на своята партия; обявяваха го просто за предател и ако не беше войската, не биха се поколебали да го изправят пред съд.

А той стоеше изправен пред бъдещата война, при която от изток щяха да нахлуят стотици хиляди диви хора, стоеше без войска, само с шепа войници, толкова малко, че султанският двор имаше повече слуги; без пари, без средства за възстановяване на разрушените фортове, без надежда за победа, без възможност за отбрана, без да е убеден, че смъртта му ще пробуди вцепенената страна, както някога смъртта на Жулкевски, и ще роди отмъстител.