Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

Но колкото повече невинност имаше в нея, толкова по-съблазнителна я виждаше Азия, толкова повече желания се появяваха в душата му, толкова по-силно го овладяваше любовта — и той се упойваше от нея като с вино и отблъсна от себе си всички други желания освен едно-едничко; да я отнеме от мъжа й, да я грабне за себе си, да я държи навеки до гърдите си, устата си да притисне до нейната уста, да почувства ръцете й сплетени върху шията си — и да люби, да люби до забрава, сам дори да загине, двамата дори да загинат.

При тая мисъл целият свят се завъртя заедно с него: все нови желания изпълзяваха от пещерите на душата му като змии от скални цепнатини; но той беше човек, който същевременно притежаваше страшна сила да владее себе си, та си каза в душата: „Нельзя ещё!“ и държеше дивото си сърце със своята воля като разлудял се кон с примка.

Той стоеше пред нея наглед хладен, макар пламъци да имаше в устата и очите, а неговите бездънни зеници й говореха всичко, което не казваха стиснатите му устни.

Но Башка, чиято душа беше чиста като изворна вода, а умът й зает с нещо съвсем друго, никак не разбираше този език; сега тя мислеше какво още да каже на татарина, най-сетне вдигна пръст нагоре и рече:

— Не един носи в сърцето си скрито чувство и не смее с никого да говори за него, а ако го признае искрено, може би ще узнае нещо хубаво.

Лицето на Азия потъмня; за миг безумна надежда прелетя като светкавица през главата му, но той се опомни и попита:

— Какво искаш да кажеш, ваша милост?

На това Баша отговори:

— Друга би заговорила направо на ваша милост, защото жените са обикновено нетърпеливи и неблагоразумни, но аз не съм такава. С готовност бих помогнала, но не искам веднага конфиденция; казвам само следното на ваша милост: не се крий, ами идвай при мене дори всеки ден, защото аз вече казах това на мъжа си; ти, ваша милост, лека-полека ще свикнеш, ще опознаеш моята благосклонност и ще разбереш, че аз не те питам поради празно любопитство, а от съчувствие и защото, ако ще трябва да помагам, преди всичко трябва да съм сигурна и в чувствата на ваша милост. Редно е най-сетне ваша милост пръв да ги проявиш; откриеш ли се пред мене, може би и аз ще кажа нещо на ваша милост.

Тухайбейовичовият син сега разбра изведнъж колко напразна е била надеждата, която бе светнала за миг в главата му, дори веднага се досети, че става въпрос за Ева Нововейска, и всички проклятия срещу цялото семейство, които времето беше натрупало в отмъстителната му душа, нахлуха в устата му. Омразата избухна в него като огън, толкова по-силна, колкото по-различни чувства го владееха преди малко. Но се опомни. Той притежаваше не само власт над себе си, но и хитростта на източните хора. В миг разбра, че ако изплюе отрова срещу семейство Нововейски, ще загуби благосклонността на Баша и възможността да я вижда всеки ден; но, от друга страна, почувства, че не ще може, поне засега, да се овладее до такава степен, та да си изкриви душата и да излъже своята любима, че обича друга.

И от силно вътрешно раздвоение и истинска мъка той се хвърли внезапно в краката на Баша и като целуваше стъпалата й, заговори така:

— В ръцете на ваша милост отдавам душата си, в ръцете на ваша милост отдавам своята съдба! Аз не желая да върша нищо друго освен това, което ми заповяда ваша милост, не искам да зная друга воля! Прави с мене каквото искаш, ваша милост! В мъка и страдание живея аз, нещастният! Смили се над мене, ваша милост! По-добре да пропадна и загина!

След тия думи той изстена, защото изпитваше безкрайна болка и неповерените желания го горяха като жив пламък. Но Баша сметна тия негови думи за изблик на дълго и болезнено спотайваната любов към Ева, затова я обзе съжаление към юнака и две сълзици блеснаха в нейните очи.

— Стани, Азия! — каза тя на коленичилия татарин. — Аз винаги съм била благосклонна към ваша милост и искрено желая да ти помогна. Ти, ваша милост, произхождаш от висок род, а поради твоите заслуги в никой случай няма да ти откажат индигенат, пан Нововейски ще даде съгласието си, защото сега вече той гледа с други очи на ваша милост, а Евичка…

Тук Баша стана от пейката, повдигна усмихнатото си розово личице и като се издигна на пръсти, прошепна на ухото на Азия:

— Евичка обича ваша милост!

Но неговото лице се сгърчи като от ярост; той се хвана с две ръце за надвисналата си коса и като забрави за изумлението, което можеше да предизвика неговият възклик, повтори няколко пъти с хриплив глас: