Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— Какво?

— Историята! Кълна се в Бога, че не лъжа, историята!

— Каква история?

— Историята на Жечпосполита. Той е просто велик човек. Сам пан Собески ще се слиса, когато му изложа мислите на Азия. Той е велик човек, повтарям ви, ваши милости, и съжалявам, че повече не мога да ви кажа, защото съм сигурен, че ще се слисате, както се слисах аз. Мога да кажа само, че ако сполучи това, което той възнамерява, тогава един Бог знае къде ще стигне!

— Например? — каза Заглоба. — Да не би да стане хетман? А пан Богуш се хвана за кръста:

— Да! Хетман ще стане! Съжалявам, че не мога да кажа повече… Хетман ще стане и толкоз!

— Да не би на кучетата? Или ще ходи подир волове! Пастирите също имат свои хетмани! Брях! Какво приказваш, ваша милост, пане подстоли? Че е син на Тухай бей, това добре! Но ако ще става хетман, тогава какъв ще стана аз, какъв ще стане Михал и самият ти, ваша милост? Сигурно тримата влъхви след Коледа, като почакаме да абдикират Гаспар, Мелхиор и Валтасар 198 198 Лица от библейската митология. — Бел.прев. . Мене поне шляхтата ме беше избрала за предводител, само че аз отстъпих това си достойнство на пан Павел 199 199 Става дума за Павел Сапеха, вилненски воевода и велик литовски хетман. — Бел.прев. от приятелско чувство, но вашите предсказания, ваша милост, кълна се в Бога, съвсем не разбирам!

— А пък аз, ваши милости, твърдя, че Азия е велик човек!

— Не казах ли?! — рече Баша и се обърна към вратата, през която започнаха да влизат другите гости на станицата.

Най-напред влезе пани Боска със синеоката Зоша и пан Нововейски с Ева, която след зле прекараната нощ изглеждаше още по-привлекателна от обикновено. Тя беше спала зле, понеже я бяха безпокоили странни сънища; сънувала бе Азия, само че по-хубав и по-нападателен, отколкото в миналото. Кръв бликаше върху лицето на Ева при спомена за тоя сън, защото й се струваше, че всеки ще го отгатне по очите й.

Но никой не й обръщаше внимание, тъй като всички се обръщаха с „добър ден“ към пани командиршата. После пан Богуш отново подхвана разказа си за величието и великото предназначение на Азия, а Баша беше доволна, че Ева и пан Нововейски трябва да слушат това.

Старият шляхтич си беше излял яда след първата среща с татарина и беше значително по-спокоен. Той вече не претендираше за него като за свой подвластен човек. Право казано, откритието, че Азия е татарски княз и син на Тухай бей, беше направило необикновено силно впечатление и на него. И той с удивление слушаше за изключителната му храброст и че сам хетманът му е поверил такава голяма задача: да привлече отново на служба на Жечпосполита всички липковци и черемисовци. Навремени дори на пан Нововейски се струваше, че става дума за някого другиго, така Азия израстваше в очите му като необикновен човек.

А пан Богуш непрекъснато повтаряше с тайнствен израз на лицето:

— Това е нищо пред онова, което го чака, само че нямам право да говоря по тия неща!

А когато другите клатеха глави със съмнение, той възкликваше:

— Двама са най-големите хора в Жечпосполита; пан Собески и тоя син на Тухай бей.

— За Бога — каза най-сетне пан Нововейски, загубил търпение, — княз или не княз, но какъв може да бъде в Жечпосполита, когато не е шляхтич; нали и досега той няма индигенат?

— Пан хетманът ще му издейства десет! — извика Баша. Панна Ева слушаше тия похвали с притворени очи и с разтуптяно сърце. Мъчно можеше да се каже дали то щеше да тупти също така горещо за бедния и непознат Азия, както за Азия рицаря и великия в бъдеще човек. Но тоя блясък я покори, а старите спомени за целувките и пресните сънища пронизваха сега с тръпки на наслада моминското й тяло.

„Толкова велик, толкова знаменит! — мислеше Ева. — Какво чудно тогава, че е буен като огън.“

В същия ден Баша повика татарина „на разпит“, но като последва съвета на мъжа си и предупредена за дивотата на Азия, реши да не напира прекалено много още в началото.

Въпреки това, щом той се изправи пред нея, тя веднага му рече право в очите:

— Пан Богуш казва, че ваша милост си знаменит човек, но аз мисля, че и най-знаменитият не бяга от любовта.

Азия притвори очи и склони глава.

— Ваша милост има право! — каза той.

— Защото, виждаш ли, ваша милост, със сърцето е така: хлътне и край!

При тия думи Баша разтърси русата си коса и замига с очи, а с това искаше да покаже, че и самата тя отлично познава тия неща и същевременно предполага, че не говори на човек, който не ги разбира. А Азия повдигна глава и обгърна с поглед прелестната й фигура. Тя никога не беше му се струвала толкова чудесна, колкото сега, когато очичките й светеха от любопитство и удивление, а зарумененото й детско лице се повдигна към него, изпълнено с усмивка.