Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— Тук вече знаят кой съм — каза най-сетне Тухайбейович.

— И какво, ефенди?

— Нищо. Още повече ме уважават. Ако се стигне до действия, и без това би трябвало да кажа. Бавех само защото чаках вести от ордите и исках хетманът да узнае пръв, но пристигна Нововейски и ме позна.

— Младият ли? — попита Халим уплашен.

— Старият, не младият. Аллах ми ги изпрати всички тук, защото и момичето дойде. Дано ги чумата изтръшка! Нека само да стана хетман, хубаво ще си поиграя с тях. Момичето ми сватосват тук — добре! В харема са необходими и робини!

— Старият ли сватосва?

— Не!… Тя!… Тя мисли, че аз обичам оная, а не нея!

— Ефенди! — каза Халим, като се поклони. — Аз съм роб на твоя дом и нямам право да говоря пред твоето лице; но аз те познах между липковците, аз ти казах при Брацлав кой си и оттогава ти служа вярно; аз казах на другите, че трябва да те смятат за свой господар, но колкото и да те обичат те, никой не те обича така, както аз; позволяваш ли ми тогава да говоря?

— Говори.

— Пази се от малкия рицар. Той е страшен, прочут е и в Крим, и в Добруджа.

— А ти, Халим, чувал ли си за Хмелницки?

— Чувал съм и съм служил при Тухай бей, който води заедно с Хмелницки война срещу ляхите, замъци разрушаваше, богатства задигаше…

— А знаеш ли ти, че Хмелницки отвлече Чаплинска от Чаплински и сам я взе за жена, и деца имаше от нея? И какво стана? Започна война, но цялата хетманска, кралска и на Жечпосполита войска не успя да му я изтръгне. Той надви и хетманите, и краля, и Жечпосполита, защото баща ми му помогна, а освен това той беше казашки хетман. А аз какъв ще бъда? Татарски хетман. Те ще трябва да ми дадат много земя и някаква крепост за столица, а около крепостта ще се издигнат улуси върху богата земя, а в улусите добри войници татари със саби — много лъкове и много саби! И тогава аз, като я отвлека в моята крепост и направя тази красавица моя жена, жена на хетман, тогава на чия страна ще бъде силата? На моя! Кой ще претендира за нея? Малкият рицар!… Ако бъде жив!… Но дори да бъде жив и да вие като вълк, и пред самия крал да бие чело и да се жали, мислиш ли ти, че те ще започнат война с мене за една руса коса? Имаха вече такава война и половин Жечпосполита изгоря в огъня. Кой ще удържи срещу мене? Хетманът? Тогава аз ще се съюзя с казаците, с Дорошенко ще се побратимя, а земята ще дам на султана. Аз съм втори Хмелницки, аз съм по-добър от Хмелницки, лъв живее в мене! Нека ми позволят да я взема, тогава ще им служа, казаците ще бия, хана ще бия и султана ще бия — ако ли не, целия Лехистан ще стъпча с конски копита, хетманите ще взема в плен, войската ще разбия, крепостите ще изгоря, хората ще унищожа — аз съм син на Тухай бей, аз съм лъв!…

Тук очите на Азия пламнаха с червена светлина, белите му зъби засвяткаха, както някога на Тухай бей, той вдигна ръка нагоре и разтърсваше страшен пестник към север — и беше велик, и страшен, и прекрасен, така че Халим бързо взе да бие поклони пред него и да повтаря с тих глас:

— Аллах керим! 201 201 Бог е милостив! — Бел.прев. Аллах керим!

Дълго цареше мълчание; Азия постепенно се успокояваше, накрай каза:

— Богуш идва тук. На него открих моята сила и замисъл и посъветвах в Украйна освен казашки народ да има и татарски народ, а освен казашки хетман — татарски хетман…

— А той съгласи ли се?

— Той се хващаше за главата и почти удряше чело в пода, а на другия ден замина бързо при хетмана с щастливата новина.

— Ефенди! — каза Халим боязливо. — Ами ако Великият лъв не се съгласи?

— Собески ли?

— Той.

В очите на Азия отново засвятка червен блясък, но това продължи само миг. Лицето му се успокои веднага, после той седна на пейката, подпря глава на лактите си и дълбоко се замисли.

— Обсъждах в ума си — рече той най-сетне — какво може да каже великият хетман, когато Богуш му съобщи щастливата новина. Хетманът е умен и ще се съгласи. Хетманът знае, че напролет ще има война със султана, за която в Жечпосполита няма нито пари, нито хора, а щом и Дорошенко с казаците е на страната на султана, за целия Лехистан може да настане окончателна гибел, още повече че нито кралят, нито съсловията вярват, че ще има война, и не бързат да се приготвят. Аз тук следя внимателно всичко, зная всичко, а Богуш също не крие от мене онова, което се приказва в двора на хетмана. Пан Собески е велик мъж, той ще се съгласи, защото знае, че когато татарите дойдат тук на свобода и получат земя, и в Крим, и в добруджанските степи могат да започнат вътрешни размирици, силата на ордите ще намалее и самият султан преди всичко ще трябва да мисли за потушаването на тая буря… А тогава хетманът ще има време да се приготви по-добре; тогава казаците на Дорошенко ще се разколебаят във верността си към султана. Това е единственото спасение на Жечпосполита, която сега е толкова слаба, че и завръщането на няколко хиляди липковци вече значи много за нея. Хетманът знае това, хетманът е умен, хетманът ще се съгласи…