Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

Румени петна избиха по лицето на Богуш, като че ли той се упоява от собствените си думи, накрая вдигна нагоре двете си ръце и възкликна:

— Ето какво нося! Ето какво е излюпило в хрептьовските пущинаци това змейско отроче. А сега му трябват само писмата и позволението на ваша светлост, за да прати зов към Крим и край Дунав! Ваша светлост! Дори Тухайбейович да не направи нищо повече от това, че ще разпали огън в Крим и край Дунав, ще предизвика раздори, ще събуди хидрата на междуособиците, ще вдигне едни улуси срещу други — пак ще окаже голяма и безсмъртна услуга на Жечпосполита в навечерието на войната, повтарям: в навечерието на войната!

Но пан Собески се разхождаше с големи крачки по стаята и мълчеше. Великолепното му лице беше мрачно, почти страшно; той се разхождаше и изглеждаше, че разговаря в душата си — неизвестно дали със себе си, или с Бога.

Най-сетне великият хетман задуши колебанието в душата си, защото се обърна към оратора със следните думи:

— Богуш, такова писмо и такова позволение аз няма да дам, докато съм жив, дори да имах право на това.

Думите паднаха така тежко, сякаш бяха излети от разтопено олово или желязо, и така притиснаха Богуш, че той чак онемя за малко, наведе глава и едва след доста време измънка:

— Защо, ваша светлост, защо?…

— Най-напред ще ти отговоря като държавник: името на Тухайбейовчи наистина би могло да привлече certum quantum 205 205 Известно количество (лат.). — Бел.прев. татари, ако при това им се обещаят земя, свобода и шляхтички привилегии. Но не биха дошли толкова, колкото сте си въобразили. Освен това луда постъпка би било да се викат татари в Украйна, да заселваме там нов народ, когато дори само с казаците не можем да се справим. Казваш, че между тях веднага биха започнали раздори и войни, че щели да бъдат готов меч над казашката шия, но кой ти гарантира, че тоя меч няма да се обагри и с полска кръв? Аз не съм познавал досега този Азия, но сега виждам, че в гърдите му живее змеят на надменността и амбицията, затова повторно питам: кой ще ти гарантира, че в него не се крие втори Хмелницки? Той ще бие казаците, но ако Жечпосполита не го задоволи в нещо или го заплаши със закон и наказание за някое своеволие, тогава именно той ще се съюзи с казаците и ще извика нови мравуняци от изток, както Хмелницки повика Тухай бей; на самия султан ще се покори, както се покори Дорошенко, и вместо увеличаване на нашата сила ще последва нова кръвнина, ще ни сполетят нови поражения.

— Ваша светлост. Станат ли татарите шляхтичи, те ще държат вярно страната на Жечпосполита.

— Липковците и черемисовците малко ли бяха? Те бяха отдавна шляхтичи и пак преминаха на султанска служба.

— На липковците не бяха запазени привилегиите.

— А какво ще стане, ако шляхтата, което е съвсем сигурно, предварително се противопостави на такова разширение на шляхтичките прерогативи? С какви очи, с каква съвест искаш да даваш на диви и хищни тълпи, които досега непрекъснато са съсипвали нашето отечество, сила и право да решават нейната съдба, да избират крале, представители да изпращат на сеймовете? Защо да им се дава такава награда? Каква лудост е прихванала тоя липковец и какъв зъл дух е овладял тебе, стари воине, че си позволил така да те излъжат и подведат, та да повярваш в такова безчестие и в такова невъзможно нещо?

Богуш сведе очи и отговори с неуверен глас:

— Ваша светлост! Аз предварително знаех, че съсловията ще се противопоставят, но Азия казва, че щом татарите веднъж се заселят с разрешението на ваша светлост, тогава вече не ще се оставят да бъдат изгонени.

— Човече, значи той вече е заплашвал, вече е размахвал меч над Жечпосполита, а ти не си разбрал това?!

— Ваша светлост! — отвърна отчаяно Богуш. — Най-сетне би могло да не се правят шляхтичи всичките татари, да речем, само най-знатните, а останалите да бъдат обявени за свободни хора. Те и така ще дойдат в отговор на призива на Тухайбейович.

— Тогава не е ли по-добре да обявим всичките казаци за свободни хора? Прекръсти се, стари воине, защото, казвам ти, зъл дух те е овладял.

— Ваша светлост…

— И това още ще ти кажа — тук пан Собески смръщи лъвското си чело, а очите му заблестяха, — че дори да стане всичко така, както казваш, дори чрез това нашата сила да порасне, дори войната с турчина да бъде избегната, дори самата шляхта да иска това, пак никога няма да допусна такова нещо, докато ето тая ръка държи сабята и може да се прекръсти — никога, кълна се в Бога!