Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

Пан Богуш дори не забеляза, че Азия говореше със заповеднически тон, сякаш вече беше хетман и дава нареждания на свой офицер.

— Утре ще си почина, — каза той, — а вдругиден ще тръгна. Дай, Боже, да намеря хетмана в Яворов! Той решава бързо и ти ще имаш веднага отговор.

— Как мислиш, ваша милост, дали пан хетманът ще се съгласи?

— Може би ще ти заповяда да отидеш при него, затова не заминавай сега за Рашков, оттук по-скоро ще пристигнеш в Яворов. Не зная дали ще се съгласи, но ще вземе под сериозно внимание тия неща, защото ти привеждаш много силни основания. Кълна се в Бога, че не съм очаквал това от тебе, но сега виждам, че си необикновен човек и че Господ-Бог те е предназначил за велики дела. Ех, Азия, Азия! Поручик в литовската хоронгва, нищо повече, а такива неща седят в главата му, от които страх обзема човека. Сега вече няма да се чудя, ако видя дори перо от чапла на калпака ти, а над тебе бунчук 196 196 Перо от чапла, бунчук (знаме от конска опашка) — знаци за хетманско достойнство. — Бел.прев. … Вярвам и това, което разправяш: че тия мисли са те ядели нощем… Още вдругиден ще замина, само да си отпочина малко, а сега вече ще си вървя, че е късно и в главата ми шуми като в мелница. Остани с Бога, Азия… Слепите очи ме болят, сякаш съм се напил… Остани с Бога, Азия, сине на Тухай бей!

Пан Богуш стисна измършавялата ръка на татарина и тръгна към вратата, но на прага се спря и рече:

— Как беше?… Нови войски за Жечпосполита… готов меч над казашката шия… Дорошенко покорен… раздори в Крим… турската мощ отслабнала… край на нахлуванията в Рус… за Бога!

След тия думи пан Богуш излезе, а Азия погледа още малко подир него и прошепна:

— А за мене бунчук, жезъл, и… доброволно или не — тя! Иначе горко ви!

После допи водката от чашата и се хвърли на покрития с кожи диван в ъгъла на стаята. Огънят в огнището бе загаснал, но през прозореца нахлуха светлите лъчи на месеца, който вече беше се издигнал високо върху студеното зимно небе.

Азия лежа някое време спокойно, но явно не можеше да заспи. Най-сетне стана, приближи се до прозореца и се вгледа в месеца, който плаваше като самотен кораб по безкрайните небесни самоти.

Младият татарин се взира дълго в него, накрай сви пестници до самите си гърди, повдигна нагоре двата си палеца, а от устата му, които само преди един час изповядваха Христа, излезе полупесен, полупровлечен говор с тъжна мелодия:

— Ляха ил Аллах, ляха ил Аллах — Мохамед росуллях!… 197 197 Няма друг бог освен Аллах — Мохамед е пророк на Аллаха. — Бел.прев.

А Баша още от сутринта на другия ден се съвещаваше с мъжа си и пан Заглоба как да съединят двете влюбени и угнетени сърца. Те двамата се смееха на нейното увлечение и не преставаха да я дразнят, но нали бяха свикнали да й отстъпват във всичко като на разгалено дете, накрай й обещаха да помагат.

— Най-добре е — казваше Заглоба — да убедим стария Нововейски да не взема със себе си момичето в Рашков, защото студове вече наближават, а и пътят не е съвсем безопасен; през това време младите ще се виждат тук често и съвсем ще се влюбят един в друг.

— Това е отлична мисъл! — извика Баша.

— Отлична, не отлична — отвърна Заглоба, — но ти от своя страна не ги изпускай от очи. Ти си жена и, мисля, че в края на краищата ще ги ожениш, защото жената винаги ще направи, каквото си науми; внимавай само да не би и дяволът да направи своето. Би било срам за тебе, защото всичко е станало с твоя гаранция.

Баша отначало започна да пърха срещу пан Заглоба като котка, после каза:

— Ти, ваша милост, се хвалиш, че на младини си бил цял турчин, и мислиш, че всеки е турчин!… Азия не е такъв!

— Не е турчин, ами татарин. Гледай я ти! Тя ще ми гарантира за татарските чувства!

— Те и двамата са готови най-много да плачат поради голямата си скръб… Освен това Ева е най-добродетелно момиче!

— Само лицето й е едно такова, сякаш някой е написал на челото й: „На ти муцунката ми!“ Бре! Цял живак е тя! Вчера забелязах, че като седи на масата срещу хубав човек, така диша, та чинията й току се отмества и трябва да я придръпва към себе си. Истински живак, ти казвам!

— Ти искаш да си отида ли, ваша милост?

— Няма да си отидеш, щом става дума за сватосване. Познаваме те, няма да си отидеш! Освен това за тебе е още рано да сватосваш хората, защото това е занаят на стари жени. Вчера пани Боска ми казваше, че когато те видяла да се връщаш от похода с мъжки шалвари, помислила, че вижда синчето на пани Володиовска, което се учи на езда край плетищата. Ти не обичаш да си важна, но и важността не те обича тебе, това се вижда веднага от твоята тънка снага. Истинско момиче, кълна се в Бога! Други са сега жените по света. На мое време, когато мома седнеше на пейката, пейката чак изскърцваше, сякаш някой е настъпил куче за опашката, а ти би могла котка да яздиш на разседлица и няма да измъчиш много животното… И казват още, че жени, които започват да сватосват, няма да имат потомство.