Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— Халим ми казваше, че ония си говорили помежду си, че и самият султан щял да отиде в Адрианопол.

— Господ да ни е на помощ! А войската ни тук е само една шега. Цялата ни надежда е в каменецката крепост. Поставя ли Кричински някакви нови условия?

— Те по-скоро се оплакват, а не поставят нови условия: всеобща амнистия, възвръщането на шляхтишките права и привилегии, които са имали в миналото, запазване чина на ротмистрите — ето какво искат. Но понеже султанът вече им призна повече неща, те се колебаят.

— Какво говориш! Как може султанът да им признае повече, отколкото Жечпосполита? В Турция съществува absolutum dominium и всички права зависят само от султанското хрумване. Дори ако днешният султан изпълни всичките си обещания, наследникът му ще ги наруши или стъпче, когато му скимне. А у нас привилегията е свято нещо и който стане шляхтич, на него сам кралят не може да му отнеме нищо.

— Те казват, че били шляхтичи, но ги третирали наравно с драгуните, а старостите много пъти им заповядвали да извършват разни повинности, от които била освободена не само шляхтата, но и путните бояри 193 193 Хора, които са принадлежали към съсловие между шляхтишкото и селяните, необвързани с крепостничество. — Бел.прев. .

— Щом хетманът им обещава…

— Никой от тях не се съмнява във великодушието на хетмана и всички скрито го обичат, но си мислят така: шляхтишката тълпа крещи на самия хетман, че бил предател; в кралския двор го мразят; конфедерацията го заплашва със съд — как тогава той ще успее да издейства нещо?

Пан Богуш започна да търка косата си.

— Тогава какво?

— Те самите не знаят какво да правят.

— И ще останат при султана ли?

— Не.

— О! Та кой може да им заповяда да се върнат в Жечпосполита?

— Аз!

— Как така?

— Аз съм син на Тухай бей!

— Драги Азия! — каза пан Богуш след малко. — Не отричам, че те може да са влюбени в твоята кръв и в славата на Тухай бей, при все че са наши татари, а Тухай бей беше наш враг. Такива неща ги разбирам, защото и у нас има шляхта, която с известна гордост разказва, че Хмелницки бил шляхтич и произхождал не от казашкия, а от полския народ, от мазурите… Е! И все пак той беше такъв негодник, че в пъкъла няма да намериш по-лош, но тъй като беше знаменит воин, други охотно се гордеят с него. Такава е човешката природа! Но че твоята Тухайбеойова кръв ти дава право да заповядаш на всички татари — не виждам сериозни основания за това.

Азия мълча някое време, после подпря ръце върху бедрата си и каза:

— Тогава аз ще ви обясня, пане подстоли, защо Кричински ме слуша и другите ме слушат. Защото освен това, че те са прости татари, а аз княз, у мене има още замисъл и сила… Да! Това нито вие знаете, нито сам пан хетманът го знае…

— Какъв замисъл, каква сила?

— Я того сказати не умію — отговори Азия по украински. — Но защо аз съм готов за такива неща, на каквито друг не би се осмелил? Защо аз съм помислил това, което друг не би помислил?

— Какво приказваш? Какво си помислил?

— Аз съм помислил, че ако пан хетманът ми дадеше свобода и право, бих върнал не само тая ротмистри, но половината орда бих поставил в услуга на хетмана. Малко ли пуста земя има в Украйна и Дивите поля? Нека хетманът само да обяви, че който татарин дойде в Жечпосполита, ще стане шляхтич, няма да бъде потискан във вярата си, ще служи в свои собствени хоронгви и всички ще имат свой хетман, както казаците го имат — тогава моя ще е грижата веднага цяла Украйна да загъмжи от татари. Ще дойдат липковци и черемисовци, ще дойдат от Добруджа и Белгород, ще дойдат от Крим — и стадата си ще докарат, и жените си с децата на арби 194 194 Татарска кола. — Бел.прев. ще превозят. Ваша милост, не клати глава: ще дойдат, както някога са дошли и цели векове са служили вярно на Жечпосполита! В Крим и навсякъде ханът и мурзите ги потискат, а тук ще станат шляхтичи, саби ще имат и под водачеството на собствен хетман ще отиват на бой. Кълна се, ваша милост, че ще дойдат, защото там често пъти умират от глад. А когато по улусите 195 195 Чергарски села на татари, киргизи и др. — Бел.прев. се разгласи, че ги викам аз от името на пан хетмана, че ги вика синът на Тухай бей, хиляди ще дойдат тук.

Пан Богуш се хвана за главата:

— В името на Христа, Азия! Откъде ти идат такива мисли! Какво би било това?!

— В Украйна ще има татарски народ, както има казашки! На казаците признахте привилегии и хетман, защо да не признаете същото и на нас? Ти, ваша милост, питаш какво би било? Не би имало втори Хмелницки, защото веднага бихме стъпили на шията на казаците, не би имало селски бунтове, кланета, опустошения, не би имало Дорошенко, защото само ако се надигне, аз пръв бих го докарал вързан пред краката на хетмана. А ако турската мощ поиска да тръгне срещу нас, ще бием султана; поиска ли ханът да пуска шайки да нахлуват, ще бием хана. Не вършеха ли същото липковци и черемисовци в миналото, макар да бяха мохамедани? Защо ще постъпваме другояче ние, татарите от Жечпосполита! Ние, шляхтата!… Сега брой, ваша милост: Украйна спокойна, казачеството държано в покорство, прикритие пред турчина, няколко десетки хиляди войници повече… — ето какво съм помислил, ето какво ми дойде в главата, ето защо ме слушат Кричински, Адурович, Моравски, Творовски, ето защо щом викна, половината Крим ще нахлуе в степта!