Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— Няма да го направи — повтори пан Богуш, — защото, ако искаше, щеше вече да го е сторил. Нищо не му пречеше да го направи.

— Напротив — добави Ненашинец, — сега аз вярвам, че той ще привлече обратно към Жечпосполита ония изменници ротмистри.

— Пане Нововейски — каза внезапно Заглоба, — ако ти, ваша милост, знаеше, че това е син на Тухай бей, може би това, може би така… а?…

— Щях да заповядам вместо триста да му ударят хиляда и триста камшика. Нека ме гръм удари, ако нямаше да сторя това! Ваши милости панове! На мене ми е много чудно, че той, щом е синче на Тухай бей, не е избягал в Крим. Освен ако е узнал това наскоро, защото, когато беше у мене, не знаеше нищо. Чудно ми е това, казвам, но, за Бога, не му вярвайте! Аз го познавам преди ваши милости и ще ви кажа само, че дяволът не е толкова лукав, бясното куче не е така избухливо, вълкът е по-малко упорит и жесток, отколкото тоя човек. Ще има да си патите от него!

— Какво говориш, ваша милост! — каза Мушалски. — Ние сме видели как той се биеше при Калник, Гуман, Брацлав и в сто други битки.

— Той няма да прости на никого! Ще си отмъсти!

— А днес така бръснеше разбойниците на Азба! Какво приказваш, ваша милост?!

В това време Баша гореше цялата, толкова я беше развълнувала историята на Мелехович; но на нея й се щеше й краят да бъде достоен за началото, та като разтърсваше Ева Нововейска, започна да й шепне на ухо:

— Евичка, а ти обичаше ли го? Признай си, не отричай! Обичала си го, нали? И ще го обичаш, а? Сигурна съм! Бъди искрена с мене. На кого ще се довериш, ако не на мене, на една жена? Виждаш ли? Почти царска кръв тече в него! Пан хетманът не един, ами десет индигенати ще му издейства. Пан Нововейски няма да се противопостави! Съвсем сигурно е, че и Азия те обича още! Аз зная това, зная! Ти не се страхувай! Той има доверие в мене. Ей сега ще го подложа на разпит. Без да го пекат, ще каже. Ти страшно ли го обичаше? А обичаш ли го още?

Ева беше сякаш замаяна. Когато Азия за пръв път показа влечението си към нея, тя беше още почти дете, после не го беше виждала много години и бе престанала да мисли за него. Останал бе само споменът за сприхавото момче, което беше наполовина другар на брат й и наполовина слуга. Но сега, когато след дълга раздяла го видя отново, пред нея се изправи юнак, прекрасен и страшен като сокол, офицер и прочут преследвач, а освен това син наистина на чужд, но все пак княжески род. Така че и на нея младият Азия й се видя съвсем другояче и видът му я замая, а заедно с това я ослепи и упои. Спомените се събудиха от сън. Сърцето й не можеше да обикне юнака в един миг, но в един миг тя го почувства готово за любов.

Като не можа да изтръгне нищо от нея, Баша я отведе заедно със Зоша Боска в друга стая и наново започна да настоява:

— Евичка! Кажи бързо, бързо! Обичаш ли го?

От лицето на панна Ева бликаше огън. Тя беше чернокоса и черноока девойка, с гореща кръв, а тая кръв удряше като вълна по бузите й при всяко споменаване за любов.

— Евичка — повтори Баша за десети път, — обичаш ли го?

— Не зная — отговори панна Нововейска след кратко колебание.

— Но не отричаш, нали? Охо! Аз вече зная! Само не се дърпай! Аз първа казах на Михал, че го обичам — и нищо, и сме добре! Някога трябва страшно да сте се обичали! Ха! Сега разбирам! Той поради копнеж по тебе е винаги така мрачен като вълк. За малко не изсъхна, горкият войник! Разказвай какво е било между вас!

— В килера за вехтории ми каза, че ме обича — прошепна панна Нововейска.

— В килера!… Ех, че място!… А после какво?

— После ме хвана и започна да ме целува — продължи девойката още по-тихо.

— Да не му се надяваш на тоя Мелехович! А ти какво?

— Аз се страхувах да викам.

— Страхувала се да вика! Зошка, чуваш ли?… И кога се откри вашата любов?

— Тате дойде и веднага го удари с брадвичката си, после наби мене и заповяда него така да го бият, да го бият, че сетне лежа две седмици!

Тук панна Нововейска се разплака отчасти от жал, а отчасти от срам. Като видя това чувствителната Зошка Боска, сините й очички веднага се насълзиха, а Баша започна да утешава Ева:

— Всичко ще се свърши хубаво, това е моя грижа! И Михал ще впрегна в тая работа, и пан Заглоба също. Аз ще ги увещая, не бой се! А нищо не може да устои пред ума на пан Заглоба. Ти не го познаваш него! Не плачи, Евичка, че е време за вечеря…

Мелехович не беше на вечерята. Той седеше в стаята си и си грееше на огъня водка с медовина, която след това преливаше в по-малка чаша, отпиваше и хрупаше сухар.