Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

Пан Богуш дойде при него късно през нощта, за да поговорят за новините.

Татаринът веднага го настани на едно трикрако столче, покрито с овча кожа, сложи пред него пълно канче от горещото питие и попита:

— А пан Нововейски все още ли иска да ме направи свой крепостен роб?

— Дума да не става вече за това — отвърна пан новогродският подстоли. — По-скоро пан Ненашинец би могъл да предяви претенции за тебе, но и той няма никаква полза от това, защото сестра му вече или е умряла там, или изобщо не желае да променя съдбата си. Пан Нововейски не е знаел кой си, когато те е наказвал за интимността ти с дъщеря му. Сега и той ходи като замаян, защото, макар твоят баща да е нанесъл много злини на нашето отечество, все пак той беше знаменит воин, а кръвта си е кръв. За Бога! Тук никой няма да си мръдне пръста срещу тебе, докато служиш вярно на това отечество, особено като имаш навсякъде приятели.

— Защо да не му служа вярно? — отвърна Азия. — Моят баща ви е бил, но той е бил друговерец, а аз изповядвам Христос.

— Именно! Именно! Ти вече не можеш да се върнеш в Крим, освен ако се откажеш от вярата си, но тогава ще загубиш и възможността за спасение, а това не би могло да бъде обезщетено с никакво земно благо или достойнство. Право казано, ти дължиш благодарност и на пан Ненашинец, и на пан Нововейски, защото първият от тях те е измъкнал измежду поганците, а вторият те е възпитал в истинската вяра.

На това Азия отговори:

— Аз зная, че им дължа благодарност и ще гледам да им се отплатя. Ти, ваша милост, забеляза правилно, че тук намерих много благодетели!

— Ти говориш така, като че ли ти е горчиво в устата, а пресметни сам колко души са приятелски настроени към тебе.

— Негова милост пан хетманът и ваша милост на първо място: това ще повтарям до смъртта си. Кой друг още, това не зная…

— Ами тукашният командир? Мислиш ли ти, че той би те предал в ръцете на когото и да било, дори да не беше син на Тухай бей? Ами тя, пани Володиовска! Нали чух какво казваше тя за тебе на вечерята… О, още преди това, когато Нововейски те позна, пани Володиовска веднага взе твоята страна! Пан Володиовски би направил всичко за нея, защото той не вижда света извън нея, а сестра не може да обича повече брата си, отколкото тя тебе. През цялата вечеря името ти не слизаше от устата й…

Младият татарин наведе внезапно глава и започна да духа в съдинката с горещото питие; а когато при духането изду възсинкавите си устни, лицето му стана толкова татарско, че пан Богуш чак му каза:

— За Бога! Колко приличаш ти в тоя момент на стария Тухай бей! Това е просто невероятно. Аз го познавах отлично, виждал съм го и в ханския двор, и на бойното поле; ходил съм в неговия стан най-малко двайсет пъти.

— Да благослови Бог справедливите, а чума нека изтръшка тия, които вършат неправди! — отговори Азия. — За здравето на хетмана!

Пан Богуш пи и каза:

— Наздраве и за много години! Наистина шепа сме ние, които стоим при него, но сме истински воини. Бог ще помогне да не отстъпим пред тия коматановци, които знаят само да приказват по сеймиките и да обвиняват пан хетмана в предателство към краля. Негодници! Ние денем и нощем стоим обърнати срещу неприятеля, а те се тъпчат с гозби до пръсване и с лъжиците барабанят по саханите! Ето цялата им работа! Пан хетманът праща пратеник след пратеник, моли за помощ за Каменец, като Касандра 190 190 Оракулка, която е предсказала падането на Троя. — Бел.прев. предсказва падането на Троя и на Приамовия народ, а те не мислят за нищо, само непрекъснато търсят кой се е провинил пред краля.

— За какво говориш, ваша милост?

— Ех, нищо! Направих comparationem 191 191 Сравнение (лат.). — Бел.прев. между нашия Каменец и Троя, но ти надали си чувал за Троя. Нека само малко да се поуспокои положението и пан хетманът ще ти издейства индигенат, главата си залагам! Такива времена идат, че няма да ти липсва случай, ако искрено искаш, да се покриеш със слава.

— Или аз ще се покрия със слава, или земята ще покрие мене. Кълна се в Бога, че ще чуеш за мене, ваша милост!

— А ония какво! Кричински какво? Ще се върнат ли или няма да се върнат? Какво правят сега?

— Седят по татарските станове; един в Уджийската степ, други по-далече. Мъчно могат да се съобщават помежду си, защото разстоянията са големи. Имат заповед напролет всички да тръгнат за Адрианопол 192 192 Одрин. — Бел.прев. и да вземат колкото могат повече хранителни припаси със себе си.

— За Бога, това е важно! Защото ако в Адрианопол стане голяма среща на войски, войната с нас е сигурна. Ще трябва веднага да уведомим хетмана за това. Той също мисли, че ще има война, но това вече е несъмнен белег.