Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— Ама наистина ли така приказват? — попита малкият рицар обезпокоен.

Но пан Заглоба го обърна на смях, а Баша допря розовото си лице до лицето на мъжа си и рече полугласно:

— Ех, Михалко! При пръв удобен случай ще отидем на поклонение в Ченстохова, може би светата Дева ще ни помогне!

— Това е наистина най-добрият начин — каза Заглоба. При тия думи Баша и Михал се прегърнаха веднага, после тя рече:

— А сега нека поговорим как да помогнем на Азия и Евичка. На нас ни е добре, нека и на тях да им бъде добре.

— Замине ли Нововейски, ще им бъде по-добре — каза малкият рицар, — защото в негово присъствие няма как да се виждат, особено при положение, че Азия мрази стареца. Но ако пан Нововейски му даде Ева, може би той ще забрави старите обиди и ще почнат да се обичат един друг като тъст и зет. Затова според мене не е най-важното да сближаваме младите, тъй като те се обичат и без това, а да склоним стареца.

— Той е студен човек! — каза пани Володиовска. На това Заглоба отговори:

— Башка! Представи си, че имаш дъщеря и че трябва да я дадеш на някакъв татарин!

— Азия е княз! — отговори Баша.

— Не отричам, че Тухай бей произхожда от висок род, но и Хаслинг беше шляхтич, а Кшиша Дрогойовска не би се оженила за него, ако не беше получил наш индигенат.

— Тогава издействайте индигенат за Азия!

— Това е лесно! Ако някой го приеме в своя род, сеймът трябва да потвърди такава воля, но за такова нещо е необходимо време и протекция.

— Ето това не обичам, че трябва време, защото протекция би се намерила. Пан хетманът сигурно не би я отказал на Азия, тъй като обича военните хора. Михале! Пиши на пан хетмана! Искаш ли мастило, пера и хартия? Веднага пиши! Ето аз ще ти донеса всичко — и свещ, и печат, а ти ще седнеш и ще пишеш незабавно!

Володиовски започна да се смее:

— Боже всемогъщи! — каза той. — Молех те за спокойна и трезва жена, а ти ми даде вихър!

— Говори така, говори, пък като ти умра!

— Пази, Боже! — извика живо малкият рицар. — Пази, Боже! Тю! Тю! Да не чуе дяволът!

Сега той се обърна към пан Заглоба:

— Ваша милост, ти не знаеш ли някакви думи срещу уроки?

— Зная и вече ги казах! — отговори Заглоба.

— Пиши — извика Баша, — че ще изляза от кожата си.

— Аз бих написал и двайсет писма, стига да ти угодя, макар че не зная дали ще помогнат, защото в случая и самият хетман нищо не може да направи, а със свое ходатайство може да излезе едва тогава, когато му дойде времето. Скъпа Баша, панна Нововейска ти е признала тайната си — хубаво! Но с Азия не си говорила нищо и дори досега не знаеш дали и той гори от същото чувство към Нововейска.

— Ами, няма да гори! Как няма да гори, когато я целунал в килера! Хайде де!

— Златна душа! — каза Заглоба със смях. — Също като новородено дете, само с езика знае да мѐле по-добре. Скъпа моя, ако аз и Михал речехме да се женим за всички, които ни се е случило да целунем, би трябвало веднага да приемем Мохамедовата вяра и аз да стана падишах, а той кримски хан, нали Михале?

— Веднъж аз подозирах Михал, още тогава, когато не бях негова! — каза Баша.

И като приближи пръстче до очите му, започна да се закача:

— Мърдай мустачки, мърдай! Няма да отречеш! Зная, зная! И ти знаеш!… У Кетлинг!…

Малкият рицар наистина мърдаше мустачки, за да си придаде смелост, а едновременно да скрие смущението си, накрай в желанието си да насочи разговора към нещо друго каза:

— Все пак ти не знаеш дали Азия е влюбен в Нововейска, нали?

— Чакайте, ще го разпитам на четири очи. Но той е влюбен! Трябва да бъде влюбен! Иначе не ща да го зная!

— Бога ми, тя е готова да му втълпи, че е влюбен! — рече Заглоба.

— И ще му втълпя, дори ако трябва всеки ден да се затварям с него!

— Ти най-напред го разпитай — каза малкият рицар. — Може би той няма да признае изведнъж, защото е дивак. Но нищо! Постепенно ще се сближиш с него, ще го опознаеш по-добре, ще го разбереш и едва тогава ще знаеш какво да правиш.

Тук малкият рицар се обърна към пан Заглоба:

— Тя изглежда лудетина, но е проницателна!

— Козите биват проницателни! — каза пан Заглоба сериозно.

По-нататъшният разговор беше прекъснат от пан Богуш, който се втурна като бомба и едва успял да целуне ръцете на Баша, се развика:

— Да го вземат мътните тоя Азия! Цяла нощ не можах да склопя око, пала го палила!

— Какво се е провинил пред тебе Азия, ваша милост? — попита Баша.

— Знаете ли, ваши милости, какво правихме вчера с него?

И пан Богуш изблещи очи и започна да плъзга поглед по събеседниците.