Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

Наистина Зоша не повдигна очичките си, но пък ъглите на устата й започнаха да се повдигат и върху румените й бузи се появиха две трапчинки.

— Обичаш ли ме поне малко, ваша милост панно? — попита отново кавалерът.

На това Зоша отговори с още по-тихо гласче:

— Ами… да…

Като чу това, пан Нововейски подскочи на пейката, грабна ръцете на Зоша и започна да ги покрива с целувки и да казва:

— Край! Няма какво! Влюбих се във ваша милост до смърт! Не искам никоя друга, само ваша милост! Моя най-мила хубавице! Господи! Как те обичам, ваша милост панно! Утре ще падна пред нозете не майка ти! Какво ти утре! Още днес ще падна, само да съм сигурен, че си ми приятел!

Страхотен грохот от гърмежи зад прозорците заглуши отговора на Зоша. Зарадваните войници гърмяха така в чест на Башка; затрепераха прозоречните стъкла, стените се затресоха. За трети път се уплаши сериозният Навираг, уплашиха се и двамата учени анардрати, но застаналият до тях Заглоба започна да ги успокоява на латински:

— Apud Polonos — каза им той — nunquam sine clamore et strepitu gaudia fiunt. 212 212 У поляците няма забава без викове и шум (лат.). — Бел.прев.

Изглежда, всички чакаха само тоя гръм на пушките, за да се развеселят до крайна сметка. Обикновената шляхтишка изисканост сега започна да отстъпва пред степната дивост. Оркестърът загърмя; танците отново се развихриха като буря, очите станаха разпалени и огнени, пара се вдигаше от косите. Най-възрастните дори се пуснаха в танца, гръмки възгласи се носеха всеки миг и пиеха, и пируваха, вдигаха наздравици с обувката на Баша, стреляха с пистолети в токовете на Ева — и Хрептьов ехтеше, гърмеше и пееше чак до сутринта, та дивечът от съседните гори се скри от страх в най-дълбоките гъсталаци.

А понеже това беше почти в навечерието на страхотната война с турската сила, понеже над всички тия хора висеше заплаха и смърт, сериозният Навираг се удивяваше безкрайно на тия полски войници, а не по-малко се удивяваха двамата учени анардрати.

На другия ден всички спаха до късно освен войниците от караула и малкия рицар, който никога за никакво удоволствие не беше занемарявал службата си.

Младият пан Нововейски също стана много рано, защото Зоша Боска му беше по-мила от почивката. Той се облече още от сутринта с хубави дрехи и отиде в оная зала, където вчера бяха танцували, за да подслушва дали в съседните стаи за жените вече не е започнало движение и суетня.

В стаята, заета от пани Боска, вече се чуваше някакво движение, но нетърпеливият младеж толкова бързаше да види Зоша, че хвана кинжала си и започна да кърти с него мъха и пръстта между гредите, та поне през дупчица с едно око да надзърне у Зоша.

При това занимание го свари пан Заглоба, който дойде с броеницата си за молитва, и като разбра веднага какво става, приближи се на пръсти и почна да налага гърба на рицаря с броеницата от сандалово дърво.

Пан Нововейски бягаше, измъкваше се и уж се смееше, но беше много смутен, а старецът го гонеше, биеше и повтаряше:

— Ах ти, турчин такъв, ах ти, татарино, на ти, на ти! Exorciso te! 213 213 Заклинание за прогонване на зъл дух (гр.). — Бел.прев. А къде ти е приличието? Жените ще подглеждаш, а? На ти! На ти!

— Ваша милост благодетелю! — викаше пан Нововейски. — Не е редно от светата броеница да се прави камшик! Оставете ме, защото аз нямах грешни намерения!

— Не е редно, казваш, да бия със светата броеница? Не е вярно! Палмата също е свещена на Цветница, а пък бият с нея. Това някога е било поганска броеница и е била собственост на Субагази, но аз му я взех при Збараж, а после апостолският нунций я освети. Гледай, истинско сандалово дърво!

— Ако е истинско сандалово дърво, трябва да мирише.

— На мене ми мирише броеницата, а на тебе момичето. Ще трябва още доста да ти отупам гърба, защото дяволът най-добре се прогонва от тялото със свещените броеничени зърна!

— Кълна се, че нямах грешни намерения!…

— Само от набожност дълбаеше дупката, нали?

— Не от набожност, а от любов, и то толкова изключителна, че не зная дали няма да ме пръсне като граната! Какво ще му хвърлям прах в очите, когато си е така! Бръмбарите не жилят така конете лете, както мене ме жилят чувствата!

— Гледай това да не бъдат грешни желания, че когато влязох тук, ти не можеше да се успокоиш, само блъскаше пета в пета, сякаш стоеше върху разпалени въглени.

— Кълна се в Бога, че не видях нищо, защото току-що бях започнал да дълбая дупчицата!