Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

Първата двойка бяха пан Мушалски, въпреки напредналата си възраст такъв опитен танцьор, какъвто и стрелец с лък, и Баша. Тя беше облечена с рокля от сребърно ламе, обшита по ръбовете с хермелинова кожа, и изглеждаше като свежа роза, забучена в пресен сняг. И стари, и млади се удивяваха на нейната хубост и възклик: „Боже Господи!“ се изтръгваше неволно от много гърди, защото макар Нововейска и Боска да бяха малко по-млади от нея и необикновено хубави, все пак тя беше най-хубава от трите. В очите й гореше радост и желание; когато минаваше покрай малкия рицар, благодареше му с усмивка за удоволствието, а през разтворената й розова уста святкаха белите й като бисер зъбки — и блеснала цяла в своето сребърно ламе, тя сияеше като лъч или звезда и озаряваше едновременно очите и сърцата с красотата си на дете, жена и цвят.

След нея се носеха разцепените ръкави на контошчето й, подобни на криле на голяма пеперуда, а когато повдигаше с ръце полите на роклята си и правеше реверанс пред танцьора, можеше да помислиш, че се крие в земята като някакво видение или като ония подземни потоци, които скачат над бреговете на долищата през ясните летни нощи.

Отвън войниците притискаха суровите си мустакати лица до осветените прозоречни стъкла и надничаха вътре, сплескали носовете си в тях. Те се чувстваха много поласкани, че любимата им пани Володиовска надминава всички по красота, защото всички обичаха Баша до забрава и без да пестят забележките си за Нововейска и Боска, с гръмлив вик приветстваха всяко нейно приближаване до прозорците.

Володиовски растеше като подквасено тесто и клатеше глава в такт с движенията на Баша; пан Заглоба стоеше до него с голяма чаша в ръка, потропваше и разливаше течността по пода, а понякога се обръщаха с малкия рицар един към друг и се гледаха смълчани и задъхани от крайно възхищение.

А Башка бляскаше и бляскаше по цялото помещение, все по-весела, все по-прелестна. Това беше нейната пустиня! Веднъж битка, после лов, после забава и танци, и оркестър, и множество войници — и съпруг, най-голям между тях, влюбен и любим; Баша чувстваше, че всички я обичат, че й се възхищават, адмирират, че поради това малкият рицар е все по-щастлив — ето защо и тя се чувстваше щастлива като птиците, които с идването на пролетта се носят всред майския въздух и крещят силно и радостно.

Във втората двойка след Баша танцуваше с Азия Нововейска, облечена с тъмночервена салтамарка. Младият татарин не й говореше нищо, напълно упоен от бялото видение, което блестеше в първата двойка, но тя мислеше, че вълнението така спира гласа му в гърдите и отначало с леки, а после с все по-силни ръкостискания се мъчеше да му вдъхне смелост.

Азия също й отвръщаше от време на време с толкова силни стисвания, че тя едва успяваше да сподави вика на болка, но той правеше това неволно, тъй като не мислеше за нищо друго освен за Баша, не виждаше нищо освен Баша, а в душата си повтаряше зловещото си обещание, че ако се наложи, и половината Рус ще изгори, но тя ще бъде негова.

А навремени, когато съзнанието му се възвръщаше донякъде, идеше му да хване Ева за гърлото и да я души, да я мъчи и заради нейните ръкостискания, и защото се изправяше между неговата любов и Баша. Тогава той пронизваше горката девойка със своя жесток соколов поглед, а нейното сърце започваше да бие по-силно, понеже тя мислеше, че той от любов я гледа така хищнически.

В третата двойка танцуваше младият пан Нововейски със Зоша Боска. Тя, подобна на незабравка, ситнеше край него със сведени очи, а той изглеждаше като развилнял се степен жребец, скачаше като развилнял се степен жребец. Изпод неговите подковани токове хвърчаха трески, косата му се беше разчорлила, лицето обагрило с руменина, издул бе широките си ноздри като турски кон и въртеше Зоша, както вихърът върти лист, и я вдигаше във въздуха. Развеселила се бе душата му безкрайно, а понеже служеше на края на Дивите поля и по цели месеци не виждаше жени, Зошка изведнъж така му падна на сърце, че той в миг се влюби до смърт в нея.

От време на време поглеждаше сведените й очи, румените бузи или закръгления бюст и чак пръхтеше при тая приятна гледка и още по-силно изчаткваше искри с токовете си, и още по-силно притискаше при завъртванията девойката до широката си гръд — и избухваше, и кипеше с огромен смях от безкрайно желание и обичаше все по-силно.

А Зоша чак се уплаши в милото си сърчице, само че това не беше неприятен страх, защото и на нея се беше харесал тоя вихър, който я бе грабнал и понесъл. Истински змей! Тя бе виждала различни кавалери в Яворов, но досега не бе видяла толкова огнен, и никой не танцуваше така, и никой не прегръщаше така. Наистина същински змей!… Какво да прави, като е невъзможно да му се противопостави…