Дийн Кунц - Маска

Същата сряда следобед, след като обядва със зеленчукова супа „Кембълс“ и препечен сандвич със сирене, Грейс Митовски влезе в своя кабинет и се сви на канапето за да поспи около час. През деня тя никога не лягаше в спалнята, защото така всичко изглеждаше някак много сериозно, и въпреки че през последната година си дремваше три-четири пъти в седмица, още не можеше да се примири с факта, че се нуждае от следобедна почивка. Според нея сънят през деня беше само за деца, и стари хора с изтощени и изчерпани от живота сили. Тя вече не беше в детството си — нито първото, нито второто, благодаря — и макар наистина да бе възрастна, изобщо нямаше чувството, че е изтощена или с изчерпани сили. От излежаването посред бял ден се усещаше мързелива, а тя не можеше да прости ничий мързел, особено своя. Затова подремваше на канапето в кабинета, лежеше с гръб към прозорците с щори, а монотонното тиктакане на часовника върху огнището я унасяше.

На седемдесет умът на Грейс продължаваше да е все тъй активен и подвижен както и преди. Качествата на нейното сиво вещество изобщо не бяха започнали да се влошават; само тялото й изневеряваше, причинявайки мъка и безсилие. В ръцете й вече се обаждаше артритът, а когато влажността бе висока — като днес — страдаше и от тъпа, но непрестанна болка в ставите на раменете. Въпреки че правеше всички упражнения от лекарските препоръки и всяка сутрин изминаваше две мили 7 7 Една сухопътна миля е равна на около 1610 м. — Б.пр. пеша, усещаше все по-големи трудности при поддържането на мускулния си тонус. През целия си живот, още от малко момиче, тя прекарваше най-много време с книгите, обичаше ги, способна беше да чете през цялата сутрин, целия следобед и по-голямата част от вечерта без да се уморят очите й; но напоследък само след два часа четене те започваха да смъдят и парят. Всички тези недъзи на старостта я изпълваха с изключително негодувание и тя се бореше с тях, макар и да знаеше, че е обречена да загуби тази война.

В сряда следобед тя отново се оттегли от бойното поле за да потъне за малко в царството на Морфея. Заспа само две минути след като се опъна върху канапето.

Грейс не сънуваше често, а още по-рядко я спохождаха лоши сънища. Но в сряда следобед, между покритите с книги стени на кабинета, в съня й непрекъснато я преследваха кошмари. Няколко пъти се обръща в леглото, полубудна, и чуваше собственото си тежко и уплашено дишане. Единия път, изплувайки от някакво страшно и ужасяващо видение, се чу как вика без думи от уплаха и разбра, че подскача върху канапето, гърчи се и измъчва болните си рамене. Опита да се събуди съвсем, но не можа; нещо в съня й, нещо тъмно и застрашително, протегна ледените си лепкави ръце и я дръпна надолу, обратно към съня, надолу, надолу, чак до някакво мрачно място, където безименно създание бърбореше нещо на непознат език, ломотеше и се хилеше със задавян от лиги глас.

След един час, когато се събуди окончателно и успя да се отскубне от лапите на съня, разбра, че стои права в средата на сумрачната стая, на няколко стъпки от канапето, но изобщо не помнеше да е ставала. Цялата трепереше, потънала в пот.

— Трябва да кажа на Керъл Трейси.

— Да й кажеш — какво?

— Да я предупредя.

— Да я предупредиш — за какво?

— То идва. О, Господи…

— Какво идва?

— Същото като в съня.

— Кой сън?

Споменът за кошмара вече почваше да се размива в паметта й; спомняше си само откъслечни моменти и всички несвързани образи се изпаряваха бързо като парченца сух лед. Спомняше си единствено, че Керъл участваше в събитията и бе в ужасна опасност. И някак разбираше, че този сън е нещо повече от обикновен сън…

След като споменът за кошмара отслабна, Грейс осъзна с неприятно чувство колко тъмен е кабинетът. Преди да задреме, беше изключила всички лампи. Щорите бяха спуснати до една и единствено през тесните цепнатини между летвите влизаха тънките остриета на оскъдна светлина. Тя имаше абсурдното, но упорито усещане, че нещо от съня й е останало в стаята, нещо лошо, зло, преродено по магически начин от творение на въображението в създание от плът, нещо, което сега клечеше в ъгъла, чакаше, дебнеше.

— Престани!

— Но сънят беше…

— Просто сън.

Опънатите по ръбовете на щорите нишки светлина рязко заблестяха, отново потъмняха, после пак засветиха ярко от светкавиците навън. Веднага последва разтърсващ покрива гръмотевичен удар, отново светкавици, неимоверно много синьо-бели експлозии една след друга, и от това поне половин минута цепнатините в щорите приличаха на прегарящи електрически проводници, нажежени до бяло и искрящи от късото съединение.