Дийн Кунц - Служители на Здрача

Всичко беше само въображение.

Момчето беше невредимо.

Джоуи беше се събудил и седеше в леглото, слушайки с широко отворени очи, докато Джордж Суортаут му разказваше някаква история за един магически папагал и краля на Сиам.

По-късно, обезпокоена, че майка й може да чуе за техните проблеми в новините или да прочете за тях във вестниците, Кристин й телефонира, но после съжали. Евелин изслуша всички подробности и беше силно шокирана, но вместо да предложи съчувствие, тя атакува с един разпит, който изненада и ядоса Кристин.

— Какво си направила на тези хора? — поиска да знае Евелин.

— Кои хора?

— Хората от тази църква.

— Не съм им направила нищо, майко. Те се опитват да ни направят зло. Не чу ли, какво ти казах?

— Те не биха те тормозили без причина — отвърна Евелин.

— Те са луди, майко.

— Не може всички хора, принадлежащи към една църква да са луди.

— Е, те са луди. Те са лоши хора, майко. Истински лоши хора.

— Не могат всички те да бъдат лоши. Няма такива религиозни хора. Не могат всички те да те преследват само за свое забавление.

— Аз ти казах, защо ни преследват. Те са си втълпили тази безумна идея, че Джоуи…

— Това е, което ми каза — рече Евелин, — но не може да бъде вярно. Наистина не. Трябва да има още нещо. Трябва да има нещо, с което си ги разгневила. Но дори да са ядосани, аз съм сигурна, че те не биха са опитали да убият никого.

— Майко, аз ти казах, че те дойдоха с огнестрелни оръжия и бяха убити хора…

— Тогава хората, които са имали оръжия, не са били от църквата — каза Евелин. Ти погрешно си разбрала всичко. Нещо друго е.

— Майко, аз не съм разбрала погрешно всичко. Аз…

— Хората на църквата не използват оръжия, Кристин.

— Тези хора на църквата използват.

— Нещо друго е — настоя Евелин.

— Но…

— Ти имаш зъб на религията — каза Евелин. — Винаги си имала зъб на църквата.

— Майко, аз не държа никакъв карез…

— Ето защо ти така бързо обвиняваш в това религиозни хора, когато всичко е просто работа на някой друг, може би на политически терористи, както непрекъснато съобщават в новините или пък си замесена в нещо нередно и то сега е излязло от контрол, което не би ме изненадало. Замесена ли си в нещо, Кристин! В афера с наркотици, например? Търговците на наркотици винаги се убиват един друг, както ги виждаш по телевизията. Нещо подобно ли е, Кристин?

Кристин си въобрази, че чува като фон монотонното тиктакане на стария часовник. Внезапно дишането й се затрудни.

Разговорът продължаваше по този начин, докато накрая Кристин не можеше повече да издържа. Тя каза, че трябва да върви и затвори телефона, преди майка й да успее да възрази. Евелин не беше казала дори „Аз те обичам“ или „Бъди внимателна“, или „Безпокоя се за теб“, или „Ще направя всичко, какво мога, за да ти помогна.“

Все едно, че майка й беше мъртва. Мъртва със сигурност беше връзката между тях.

В седем и тридесет Кристин направи закуска за Джордж, Винс, Джоуи и себе си. Тя мажеше препечена филия с масло, когато отново заваля.

Утрото беше толкова мрачно, облаците така ниски и светлината така слаба, като че ли денят по-скоро свършваше. Дъждът валеше като из ведро от навъсеното небе. Отвън продължаваше да се стеле мъгла. Тя, може би, щеше да се задържи цял ден леко разсеяна, а вечерта да стане непрогледно гъста. Това беше времето от годината, когато безмилостни бури връхлитаха Калифорния. Те идваха откъм Тихия океан и бомбардираха крайбрежните области, докато реките не прелееха, а склоновете на хълмовете не започнеха да се свличат, носейки къщи с убийствена скорост надолу към дъното на каньоните. Както изглежда, в момента те бяха, може би, на път да бъдат връхлетени от една от тези бури.

Перспективата за продължаващо дълго лошо време правеше заплахата от Църквата на Здрача още по-застрашителна, когато зимните дъждове зачестяваха както сега, улиците се наводняваха, автострадите се задръстваха невероятно, мобилността намаляваше и Калифорния изглежда се смаляваше, като планините се свиваха към крайбрежието, притискайки земята помежду им. В най-лошата част на дъждовния сезон Калифорния добиваше някакъв клаустрофобичен вид, за който никога не пише в туристическите брошури или не виждаш на пощенските картички. В подобно време Кристин винаги се чувстваше като в клопка, дори когато не беше преследвана от добре въоръжени фанатици.

— Вие, момчета, трябва да сте уморени — каза Кристин, когато занесе една чиния с бекон и яйца на стоящия на пост до входната врата Винс Фийлдс. — Колко време можете да издържите така, без да спите?