Дийн Кунц - Служители на Здрача

Чарли живееше в хълмовете на Норт Тъстин и беше почти на половината път до дома си. Той пътуваше по една пуста отсечка от Ървин Булевард и мислеше за Франк Ройтер и за Пит Локбърн, когато събитията от изминалите няколко часа му дойдоха твърде много и изведнъж започна да не му достига въздух. Той трябваше да се изтегли до канавката и да спре. От едната страна на пътя имаше портокалова горичка, от другата — ягодови полета, а навсякъде наоколо — тъмнина. В този час нямаше движение. Отпуснат назад в седалката, Чарли се взираше в обливаното от дъжда предно стъкло, където водата правеше призрачни пъстри шарки в светлината от фаровете на собствената му кола. Задържащите се за кратко време шарки биваха изтривани от движещите се като метроном чистачки. Беше разстройващо и обезсърчаващо да осъзнае, че човешки живот може да бъде изтрит така внезапно и лесно, както тези шарки от дъжда върху стъклото. Той плачеше.

През всичките години на функциониране, Клемет-Харисън беше загубила по време на работа само още един човек. Той бе убит при автомобилна катастрофа, макар това да не е било свързано с неговата задача и да е можело да се случи също така лесно и в свободното му време. През годините, по някои от хората бе стреляно, най-вече от неверни съпрузи. Но досега, слава Богу, никой не беше убит. Работата на частните детективи далеч не бе това, което се описваше по телевизията и във филмите. Понякога си малко бит или трябва да набиеш някой друг и винаги съществува възможност за насилие, но тази възможност рядко се реализира.

Чарли не се страхуваше за себе си, а за своите служители, за хората, които работеха за него и разчитаха на него. Може би бе подписал смъртните присъди на себе си и своите сътрудници. Кой знаеше какво може да очакваш, когато си имаш работа с религиозни фанатици? Кой знаеше колко далеч биха отишли те?

От друга страна, всеки, който работеше с него, знаеше рисковете, макар обикновено да очакваха по-добри шансове. И каква детективска агенция биха били те и какви бодигардове, ако се откажеха от първия наистина труден случай, с който са се сблъскали? И как можеше да се откаже от задължението си, поето пред Кристин Скавело? На сутринта нямаше да може да се понася, ако я оставеше беззащитна. Освен това, той беше сигурен повече от всякога, че с безразсъдна, но не неумишлена бързина, беше се влюбил в нея.

Въпреки барабаненето на дъжда върху покрива и думкането на чистачките върху предното стъкло, нощта беше непоносимо мълчалива в потискащо влажната кола. Липсваше смислен звук. Налице бяха само случайните шумове на бурята, напомнящи му със своята случайност за бездната от хаос, над която бяха се развили неговия живот и живота на всички останали. Това беше една мисъл, върху която той предпочиташе да не се спира в момента.

Чарли се съсредоточи отново върху пътя, даде газ и вдигна два фонтана пръски от една дълбока локва, насочвайки се към хълмовете и дома.

Кристин не очакваше, че ще е в състояние да спи. Тя се просна на леглото, където Джоуи лежеше като камък, но си мислеше, че само ще полежи със затворени очи, почивайки си, докато той се събуди. Трябва да беше заспала мигновено.

Събуди се през нощта и установи, че дъждът беше спрял. Тишината беше дълбока.

Джордж Суортаут седеше на един стол в ъгъла и четеше списание на меката светлина на една настолна лампа със седефен абажур. Тя искаше да поговори с него, да разбере дали всичко е наред, но нямаше сили да се надигне, дори да каже дума. Затвори очи и отново потъна в тъмнината.

Кристин се събуди напълно преди седем часа. Чувстваше се с леко размътена глава след четирите и половина часа сън. Джоуи тихо похъркваше. Остави Джордж да наблюдава сина й, отиде в банята и взе един продължителен горещ душ. Тя трепна, когато водата проникна под превръзката на ханша й и предизвика щипеща болка от заздравяващата й рана.

Излезе изпод душа, избърса се, сложи нова превръзка и започна да си облича дрехите, когато почувства, че Джоуи е в опасност, непосредствена, ужасна опасност. Тя я почувства в костите си. Кристин помисли, че чува вика му над бръмченето на вентилатора в отдушника на банята. О, Исусе, не. Той беше убит там, в банята, насечен на парчета от някакъв агресивен тълкувател на Библията. Стомахът й се сви, кожата й настръхна и въпреки бръмченето на вентилатора, тя помисли че чува още нещо — едно тупкане, един звук като от удари с тояга. Те сигурно го биеха, убиваха и биеха. Дъхът й секна. Кристин знаеше това, знаеше, че Джоуи е мъртъв. Боже мой! В луда паника, тя дръпна ципа на джинсите и без дори да закопчае всички копчета на блузата, излезе, препъвайки се от банята с мокра и висяща на слепени кичури коса.