Дийн Кунц - Служители на Здрача

— И те са й повярвали?

— Те се съмняват дори само поради това, че имат свои собствени проблеми с повечето от тези култове.

Всеки път, когато по улицата минаваше някоя кола, гумите й съскаха върху мокрия паваж, както при остър завой.

— Успяха ли да открият името на някой от тримата мъртви мъже?

— Все още не. Колкото до оръжията, серийните номера са от една партида на търговец на едро в Ню Йорк от верига пазари на спортни стоки в Саутуест преди две години. Пратката изобщо не пристигнала. Била е ограбена по пътя. И така, тези оръжия са били купени на черния пазар. Няма начин да се проследи кой ги е продал или кой ги е купил.

— Те добре прикриват следите си — отбеляза Чарли.

Беше станало време за разговора с Грейс Спайви. Чарли не бързаше за него. Той не очакваше с голямо нетърпение психопатското бръщолевене, типично за тези култове. Освен това, след последната нощ, всичко беше възможно. Те можеха да се опитат да извършат убийство дори пред собствената си врата.

Чарли погледна към колата си до бордюра на тротоара, където един от неговите хора, Картър Рилбек, чакаше зад волана. Картър щеше да чака и да повика помощ, ако те не излезеха до половин час. В добавка, и Чарли, и Хенри носеха револвери в кобурите под мишницата.

Жилището беше вляво от църквата — то бе навътре от улицата в едно доста буренясало място, между две нуждаещи се от подкастряне коралови дървета и бе оградено от храсти, които не бяха подкастряни или оформяни от месеци. Подобно на църквата, жилището се нуждаеше от ремонт. Чарли предполагаше, че ако наистина вярваш, че краят на света е неизбежен — както твърдяха Служителите на Здрача — тогава ти не си губиш времето за такива подробности като поддържане на градината и измазване на къщата.

Настилката пред входа на жилището беше напукана, а звънецът издаваше тънък, пронизителен и неравномерен звук, който приличаше повече на животински, отколкото на механически.

Пердетата, закриващи прозореца в средата на вратата, рязко се разтвориха. Една жена с червендалесто, подпухнало лице и изпъкнали зелени очи се вторачи в тях. После пусна пердетата, отключи вратата и ги поведе по някакъв мрачен коридор.

След като вратата се затвори и ромолящият глас на бурята поотслабна, Чарли каза:

— Моето име е…

— Зная кои сте — отвърна кратко жената и ги поведе към една стая вдясно по коридора, чиято врата беше открехната. Тя отвори широко вратата и ги покани с жест да влязат. Жената не ги придружи вътре, нито обяви пристигането им. Тя просто затвори вратата зад тях и ги остави да се представят сами. Очевидно, обичайната любезност не беше съставна част на странната религия, на която последователите на Спайви се бяха посветили.

Чарли и Хенри се намираха в оскъдно и евтино мебелирана стая с дължина двадесет фута и широчина петнадесет фута. Покрай една от стените бяха подредени шкафове. В средата имаше обикновена метална маса, върху която лежаха дамска чанта и пепелник. Един метален сгъваем стол стоеше зад масата и още два пред нея. Нищо друго. Никакви пердета на прозорците. Никакви украшения. Нямаше също и никакво допълнително осветление освен висящата от тавана лампа. Тя хвърляше жълтеникава светлина, която, смесвайки се с идващата от прозорците сива светлина, придаваше на помещението още по-мрачен вид.

Може би, най-странното от всичко беше пълната липса на религиозни предмети: никакви картини, изобразяващи Христос, никакви скулптури на Библейски фигури или ангели, никакви бродерии, носещи религиозни послания и нито един от светите обекти (или кичове, в зависимост от гледната точка), каквито би трябвало да обкръжават религиозни фанатици. Такива предмети липсваха също в коридора или в която и да е от стаите, покрай които бяха минали.

Грейс Спайви стоеше с гръб към тях при прозореца в далечния край на стаята и се взираше навън в дъжда.

Хенри се покашля.

Тя не се помръдна.

— Мисис Спайви? — попита Чарли.

Тя се откъсна от прозореца и се обърна към тях. Спайви беше облечена изцяло в жълто; светложълта блуза, шал с веселожълт десен на точки, завързан на врата й, тъмножълта пола и жълти обувки. Тя носеше жълти гривни на всяка китка и половин дузина пръстени с жълти камъни. Ефектът беше абсурден. Яркостта на нейното облекло само подчертаваше бледото й подпухнало лице и повехналата от възрастта кожа. Спайви беше пародия на дванадесетгодишно момиче, отиващо да празнува рожден ден.

Косата й беше разрошена, а очите й имаха безумно изражение. Дори от срещуположния край на стаята, тези очи изглеждаха странни и приковаваха вниманието.