Дийн Кунц - Служители на Здрача

Тя изглеждаше необикновено скована със силно издадени нагоре рамена. Здраво стиснатите й в юмруци ръце бяха опънати право надолу.

— Аз съм Чарли Харисън — представи се Чарли, защото в действителност, никога преди не беше срещал тази жена, — а това е моят колега, мистър Ранкин.

Неустойчива като пияница, Спайви направи две крачки към тях. Лицето й беше изкривено, а бялата й кожа бе станала още по-бяла. Тя извика от болка и се препъна, но навреме запази равновесие и остана да се клатушка, като че ли подът под нея се люлееше.

— Нещо не е ли наред? — попита Чарли.

— Вие трябва да ми помогнете — отвърна тя.

Чарли не беше си представял нищо подобно. Очакваше тя да бъде силна жена, енергична и хипнотизираща личност от атакуващ тип, която още от началото да ги извади от равновесие. Вместо това, тя самата бе извадена от равновесие и то в буквалния смисъл на думата.

Сега тя стоеше приведена, като че ли болка беше я превила на две. Все още беше вдървена, а ръцете й продължаваха да бъдат стиснати в юмруци.

Чарли и Хенри отидоха при нея.

— Помогнете ми да отида до този стол, преди да падна — каза тя. — Причина са ходилата ми.

Чарли погледна ходилата й и беше шокиран да види кръв върху тях. Той хвана лявата й ръка, а Хенри дясната и двамата я занесоха до стола, който стоеше зад металната маса. Когато тя седна, Чарли установи, че има по една кървяща рана от горната страна на всяко ходило, точно върху езика на обувката. Това бяха две еднакви малки дупчици, като че ли тя беше пронизана не с нож, а с нещо, имащо много тясно острие — може би пикел.

— Да повикам ли доктор? — попита той, смутен, че е така внимателен към нея.

— Не — отвърна тя. — Никакъв доктор. Моля, седнете.

— Но…

— Ще бъда добре. Ще се оправя. Бог се грижи за мен. Бог е добър към мен. Седнете, моля.

Объркани, те се доближиха до двата стола от другата страна на масата, но преди някой от тях да успее да седне, старицата разтвори юмруците и им показа дланите си.

— Вижте — каза тя с настоятелен шепот. — Вижте това! Гледайте това!

Ужасната гледка попречи на Чарли да седне. Във всяка от дланите на жената имаше по една кървава дупка, като тези на ходилата. Докато той се взираше в раните й, кръвта започна да сълзи по-силно от преди.

Невероятно, тя се усмихваше.

Учуден Чарли погледна към Хенри й видя в очите на своя приятел същия въпрос: „Какво, по дяволите, става тук?“

— Това е за вас — каза възбудено старицата. Тя се наведе напред към тях с протегнати през масата ръце, показвайки им дланите си.

— За нас ли? — попита слисан Хенри.

— Какво имате предвид? — попита Чарли.

— Един знак — отвърна тя.

— Знак?

— Един свещен знак.

Чарли се взря в дланите й.

— Стигмата 18 18 Белези, подобни на раните на Христос. — Б.пр. — каза тя.

Студени тръпки полазиха по гърба на Чарли.

— Раните на Христос — допълни старицата.

На какво се натъкнахме , питаше се Чарли.

— По-добре да повикам доктор — предложи Хенри.

— Не — отвърна тихо, но властно тя. — Тези рани болят, да, но това е една сладка болка, добра болка, прочистваща болка и те няма да се инфектират, ще заздравеят сами. Не разбирате ли? Това са раните, които е изтърпял Христос, дупките от пироните, с които Той е бил прикован към кръста.

Тя е луда, помисли Чарли и погледна неспокойно към вратата, питайки се, къде ли е отишла жената с червендалестото лице. Да доведе още други луди ли? За да организира взвод на смъртта? Принасяне в жертва на човек? Те имат нахалството да наричат това Християнство?

— Зная какво мислите — каза Грейс Спайви с глас, който ставаше все по-висок и по-силен. — Вие не мислите, че аз приличам на пророк. Вие не мислите, че Бог би действал чрез една стара, приличаща на луда жена като мен. Но точно така действа Той. Христос се е движел с бездомниците, сприятелявал се е с прокажените, проститутките, крадците, уродливите и ги е изпращал напред да разпространяват Неговото слово. Знаете ли защо? Знаете ли?

Сега тя говореше толкова високо, че гласът й отекваше от стените, а Чарли си спомни за един телевизионен евангелист, който бе говорил с хипнотични ритми и маниера на добре обучен артист.

— Знаете ли, защо Бог избира най-невероятните предвестници? — попита тя. — Това е, защото той иска да ви изпита. Всеки би могъл да си наложи да повярва на проповедите на един красив свещеник с лице на Робърт Редфорд и глас на Ричард Бъртън! Но само праведните, само тези, които наистина искат да повярват на Словото… само тези с достатъчно вяра ще познаят и приемат Словото, независимо от вестоносеца!