Дийн Кунц - Служители на Здрача

Винс й благодари за храната, погледна часовника си и каза:

— Остава ни още около половин час. Дотогава ще дойде екипа, който ще ни смени.

Разбира се. Един екип за смяна. Едно ново дежурство. Това трябваше да бъде очевидно за нея, но не беше. Кристин беше свикнала с Винс и Джордж. Беше се научила да им се доверява. Ако някой от тях беше член на Църквата на Здрача, тя и Джоуи щяха досега да бъдат мъртви. Тя искаше от тях да останат, но те не можеха вечно да бъдат будни и на пост. Глупаво беше от нейна страна да не разбира това.

Сега трябваше да се безпокои за новите мъже. Единият от тях можеше да е продал душата си на Грейс Спайви.

Тя се върна в кухнята. Джоуи и Суортаут закусваха на полукръглата маса от борово дърво, която можеше да побере само три стола. Кристин седна пред своята чиния, но гладът й беше минал. Тя едва се докосна до храната и каза:

— Джордж, следващата смяна бодигардове…

— Скоро ще бъде тук — каза той с пълна уста яйца и препечена филия.

— Знаете ли кого Чарли… кого мистър Харисън изпраща?

— Имате предвид техните имена ли?

— Да, техните имена.

— Не зная. Имаме няколко екипа. Защо?

Кристин не знаеше защо би се чувствала по-добре, ако знаеше имената им. Тя не познаваше персонала на Чарли. Техните имена не означаваха нищо за нея. Не можеше да каже просто по имената им, че са хора на Спайви. Не разсъждаваше разумно.

— Ако познавате някои от нашите хора и предпочитате те да бъдат тук на смяна, трябва да кажете на мистър Харисън — посъветва я Джордж.

— Не. Не познавам никого. Аз просто… ами… няма значение. Това не беше важно.

Джоуи изглежда чувстваше естествено нейния страх. Той престана да дразни Чубака с парче бекон, постави малката си ръчичка върху рамото на Кристин, сякаш да й вдъхне увереност по начина, по който бе видял да прави Чарли и каза:

— Не се безпокой, мамо. Те ще бъдат добри хора. Които и да изпрати Чарли, наистина ще бъдат добри.

— Най-добрите — съгласи се Джордж.

— Хей — обърна се Джоуи към Джордж. — Разкажи на майка историята за говорещия жираф и принцесата, която нямала кон.

— Съмнявам се, че това е от историите, които се харесват на твоята майка — отвърна с усмивка Джордж.

— Тогава я разкажи отново на мен — настоя Джоуи. — Моля те!

Докато Джордж разказваше приказката, която изглежда сам беше измислил, вниманието на Кристин беше се пренесло към дъждовния ден зад прозореца. Някъде там, отвън, идваха насам двама от хората на Чарли и тя почти беше сигурна, че единият от тях ще е последовател и оръдие на Спайви.

Параноя. Кристин знаеше, че половината от проблема й е психологически. Тя ненужно се безпокоеше. Чарли я беше предупредил да не стига до крайности. Не би било от голяма полза нито за Джоуи, нито за себе си, ако започнеше да вижда преследвачи във всяка сянка. Причината за всичко беше проклетото отвратително време и изтъканото от дъжда и утринната мъгла покривало около тях. Кристин се чувстваше уловена в клопка, задушаваше се, а нейното въображение работеше прекалено силно.

Тя чувстваше всичко.

Това нямаше значение.

Не можеше да се отърве от своя страх. Знаеше, че ще се случи нещо лошо, когато се появяха двамата мъже.

В осем часа сутринта във вторник, Чарли се срещна с Хенри Ранкин пред Църквата на Здрача. Тя представляваше конструкция в испански стил със стъклописи на прозорците, червен керемиден покрив, две камбанарии и широки стъпала, водещи нагоре към шест масивни дъбови врати с резба. Дъждът биеше косо във вратите, стичаше се на потоци по стъпалата и образуваше мазни локви върху разбития и наклонен тротоар. Вратите се нуждаеха от ново лаково покритие, а сградата от нова мазилка. Последната беше запусната и занемарена, но бе в тон със съседните сгради, чието състояние беше се влошавало десетилетия наред. Църквата някога е била дом на някакво презвитерианско паство, което се беше преместило десет квартала на север.

— Изглеждаш уморен — каза Хенри, който стоеше в началото на стъпалата към църквата с голям черен чадър и се мръщеше на приближаващия се Чарли, също с чадър.

— Легнал съм в три и половина — каза Чарли.

— Опитах се да уредя тази среща за по-късен час, но това беше единственото удобно за нея време.

— Всичко е наред. Щях да имам повече време за сън, ако не бях лежал и гледал в тавана. Полицията разговаря ли с нея снощи?

Хенри кимна утвърдително.

— Рано тази сутрин говорих с лейтенант Карела. Те са разпитвали Спайви и тя е отрекла всичко.