Дийн Кунц - Служители на Здрача

Тя вече не беше така сигурна, че голямата прилика на това куче с Бренди е нещо лошо. За да издържи ужаса и бъркотията, Джоуи се нуждаеше от неща, които да му напомнят за по-спокойни времена и се нуждаеше от едно чувство за непрекъснатост, което подобно на мост да му позволи да пресече този период на хаос, без да пострада умът му. Чубака, най-вече поради своята прилика с Бренди, можеше да изпълнява и двете функции.

Чарли Харисън влизаше и излизаше от кухнята на всеки десет или петнадесет минути, правейки проверка на Кристин и Джоуи, както и на двамата нови бодигардове, които беше прикрепил към тях. Единият мъж — Джордж Суортаут, седеше на висок стол до кухненския телефон, пиеше кафе, наблюдаваше Джоуи, полицаите, които влизаха и излизаха и Кристин, която също следеше полицаите. Другият — Винс Фийлдс, беше отвън на двора, пазейки задния подстъп към къщата. Не беше възможно някой от хората на Грейс Спайви да проведе втора атака, докато къщата гъмжеше от полицаи, но и възможността не можеше да бъде изцяло изключена. В края на краищата мисиите от типа „камикадзе“ имаха определена популярност сред религиозните фанатици.

При всяко влизане в кухнята Чарли се шегуваше с Джоуи, изиграваше една игра на Пак-Ман, почесваше Чубака зад ушите и правеше каквото можеше, за да повдигне духа на момчето и да държи настрана ума му от клането в останалата част на къщата. Когато полицията поиска да разпита Кристин, Чарли остана с Джоуи, така че момчето да не слуша такъв ужасен разговор. Те искаха да разпитат също и Джоуи, но Чарли направляваше техния разпит и го сведе до минимум. Кристин съзнаваше, че не му беше лесно да бъде така твърд и извор на добро настроение. Беше загубил двама от своите хора, които му бяха не само служители, но и приятели. Тя бе благодарна, че той успя да скрие собствения си ужас, напрегнатост и тъга, заради Джоуи.

В единадесет часа, точно когато Джоуи се беше уморил да играе на Пак-Ман, Чарли влезе, дръпна един стол от кухненската маса, седна на него и каза:

— Куфарите, които приготвихте тази сутрин…

— Все още са в моята кола.

— Аз ще ги сложа в моята. Идете пригответе всичко, от което може да имате нужда за… да кажем… една седмица. Ще тръгнем оттук веднага щом се приготвите.

— Къде отиваме?

— По-добре е да не ви казвам точно сега. Може да ни подслушват.

Изглежда той също бе обмислял възможността някой от хората на Грейс Спайви да работи като полицай.

— В някое скривалище ли ще се скрием? — попита Джоуи.

— Да — отвърна Чарли. — Точно това ще направим.

Джоуи се намръщи.

— Вещицата има магически радар — каза той. — Тя ще ни намери.

— Не и там, където ще ви заведа — каза Чарли. — Ние повикахме един магьосник, който направи заклинание на мястото, така че тя няма да може да го открие.

— О! — възкликна Джоуи и очарован се наведе напред.

— Ти познаваш истински магьосник?

— Не се безпокой, той е добър човек — отвърна Чарли. — Не прави черна магия или нещо подобно.

— Ами, разбира се — каза момчето. — Не бих могъл да си представя, че един частен детектив би работил с някой лош магьосник.

Кристин имаше сто въпроса, но не мислеше, че е добра идея да зададе който и да е от тях пред Джоуи. Качи се на втория етаж, където следователят надзираваше отнасянето на тялото на червенокосия убиец, и приготви един куфар. Долу в стаята на Джоуи напълни и една чанта за него. После, след кратко колебание, пъхна някои от любимите му играчки в друга чанта.

Кристин беше овладяна и разтревожена от предчувствието, че никога вече няма да види тази къща.

Леглото на Джоуи, афишите от „Звездни войни“ и колекцията му от движещи се пластмасови фигури и космически кораби изглеждаха леко избледнели, като че ли те не бяха наистина там, като че ли бяха от някаква снимка. Кристин докосна креватчето, после куклата на Извънземното и постави ръка върху хладната повърхност на черната дъска, която стоеше в един ъгъл. Можеше да почувства тези неща под пръстите си, но все пак, някак си, те повече не й изглеждаха истински. Това беше едно странно, студено чувство, предвещаващо нещо лошо, което оставяше в нея особена празнота.

Не, мислеше тя. Аз ще се върна. Разбира се, че ще се върна.

Но когато излезе от стаята на своя син, чувството за загуба остана.

Чубака беше изведен първи и вкаран в зеления Шевролет.

После, в дъждобрани, водени от Чарли и хората му, те напуснаха къщата, Кристин потрепери, когато студеният жилещ дъжд я удари в лицето.