Дийн Кунц - Служители на Здрача

Той дръпна спусъка.

Чу се само сухо щракване.

Той беше забравил, че двете цеви бяха празни.

Хленчейки и циврейки, като че ли той беше в опасност, убиецът започна да рови в джоба на якето си и извади от там два патрона за ловджийска пушка.

Със сила и бързина, породени от страха, Кристин грабна Джоуи и побягна, но не към входната врата и улицата отвъд, защото там щяха със сигурност да умрат, а към стълбите и детската спалня, където бе оставила дамска чанта — чантата, в която държеше собствения си пистолет. Джоуи се вкопчи отчаяно в нея и като че ли изобщо не тежеше. Тя беше обладана за кратко време от нечовешка сила, а стъпалата отстъпваха пред енергичните й крака. После почти горе тя се препъна, едва не падна, хвана се за парапета и отчаяно извика.

Но това че се препъна беше добре, защото в същия момент убиецът отдолу откри огън, изпразвайки и двете цеви. Две серии едри сачми удариха парапета в горния край на стълбището, разбивайки го на трески, изрониха мазилка от стената и пръснаха лампата на тавана на самото място, където щеше да бъде тя, ако не беше се спънала.

Докато убиецът зареди отново, Кристин се гмурна напред в коридора на втория етаж. За момент тя се поколеба, стискайки здраво Джоуи, полюляваща се и дезориентирана. Това беше нейната собствена къща, по-позната за нея от всяко друго място на света, но тази нощ тя беше чужда. Ъглите, пропорциите и осветлението в стаите изглеждаха други, различни. Коридорът, например, изглеждаше безкрайно дълъг, с изкривени стени като на проход в панаирен лабиринт. Тя мигаше и се опитваше да потисне паниката, която изкривяваше нейните възприятия. Бързаше напред и накрая успя да се добере до детската спалня.

Зад нея откъм стълбището идваше шума от стъпките на убиеца, който я следваше, щадейки ухапания си крак.

Кристин влезе в спалнята, затръшна вратата, сложи резето и пусна Джоуи. Чантата й беше на нощното шкафче. Тя я грабна точно когато убиецът достигна вратата и започна да трака с дръжката. Пръстите й трепереха твърде силно и няколко секунди тя не можа да дръпне ципа. Накрая отвори чантата и взе пистолета.

Джоуи беше изпълзял в ъгъла до високия скрин. Той се сви, опитвайки се да стане още по-малък, отколкото беше в действителност.

Вратата на спалнята се разтресе и беше отчасти разбита от бурята едри сачми. Една дупка се отвори от дясната й страна. Една панта бе откъсната от касата на вратата. Тя се завъртя във въздуха, отскочи от една стена й изтрака отгоре върху скрина.

Кристин стисна пистолета с две ръце и с неприятното чувство, че не го държи достатъчно устойчиво, се обърна към вратата.

Друг изстрел строши бравата и вратата се отвори навътре, висейки само на една панта.

Младият червенокос убиец стоеше на прага и изглеждаше по-уплашен, отколкото се чувстваше Кристин. Той издаваше нечленоразделни звуци. Ръцете му трепереха по-силно от нейните. От едната му ноздра висеше сопол, но той изглежда не го усещаше.

Кристин насочи пистолета към него и натисна спусъка.

Нищо не се случи.

Предпазителят не беше свален.

Убиецът изглеждаше стреснат от факта, че тя е въоръжена. Неговата ловджийска пушка беше отново празна. Той я хвърли настрана и извади един револвер от колана на панталоните си.

Тя се чу да казва „Не, не, не, не, не“ , повтаряйки думичката монотонно от чист страх, докато търсеше пипнешком двата предпазителя на пистолета. Тя ги свали и после натисна спусъка отново и отново.

Гърмежите от нейната стрелба, отекващи от стените около нея, бяха най-приятните звуци, които някога беше чувала.

Натрапникът падна на колене, когато куршумите се забиха в него и после се просна по очи. Револверът падна от отпуснатата му ръка.

Джоуи плачеше.

Кристин се приближи предпазливо до тялото. Кръвта се просмукваше в килима около него. Тя побутна тялото с крак. После отиде до вратата и погледна в коридора, който беше осеян с парчета от парапета на стълбището и стъкълца от лампата, натрошени от едрите сачми на ловната пушка. По килима имаше кървави петна от ухапания крак на мъртвия убиец. Той беше оставил кървава следа от началото на стълбището.

Тя се вслуша. Долу никой не се движеше, нито говореше. Не се чуваха никакви стъпки.

Само двама ли бяха убийците?

Кристин се питаше колко куршума бяха й останали. Магазинът побираше десет. Тя помисли, че е изстреляла пет. Пет оставаха.

— М-мамо — хленчеше приглушено Джоуи.

— Шшшшт — каза тя.

И двамата се заслушаха!