Дийн Кунц - Служители на Здрача

Вятър, гръм. Дъждът тропаше по покрива и прозорците.

Четирима мъже бяха мъртви. Тази констатация достигна съзнанието й и тя почувства, че й се гади. Къщата й беше заприличала на касапница, на гробище.

Един клон от дърво, размърдан от вятъра, драскаше къщата.

Вътре мъртвата тишина стана още по-дълбока.

Накрая тя погледна Джоуи.

Той беше силно пребледнял. Косата му падаше на лицето. Очите му изглеждаха неспокойни. В момент на страх той беше прехапал устната си и струйка кръв беше се стекла по брадичката му и надолу по част от шията. Както винаги, тя беше шокирана при вида на неговата кръв. Обаче, като се има предвид какво му се бе случило, това нараняване можеше да бъде понесено.

Гробищната тишина загуби своето студено въздействие върху нощта. Отвън по улицата имаше викове, не гневни, а от страх и любопитство, когато най-после някои съседи се осмелиха да излязат от домовете си. В далечината нарастваше звукът от сирена.

Докато властите вършеха своята работа, Кристин и Джоуи чакаха в кухнята, защото това беше от малкото помещения в къщата, което не бе опръскано с кръв.

Никога преди Кристин не бе виждала толкова много полицаи на едно място. Нейната къща беше натъпкана с униформени мъже, цивилни детективи, полицейски лаборанти, един полицейски фотограф, един следовател при смъртни случаи и неговия помощник. Първоначално тя беше приела хората на закона като добре дошли, защото тяхното присъствие й даваше най-сетне едно чувство за сигурност. Но след известно време се запита, дали не беше възможно някой от тях да е последовател на Майка Грейс и на Църквата на Здрача. Тази идея не изглеждаше невероятна. Всъщност логично бе, че един активен религиозен култ, решен да наложи със сила своите виждания на обществото като цяло, би се заел със специалната задача да внедри свои хора в различни служби на закона и да привлича към своята вяра тези, които вече работят в тази област. Тя си спомняше полицая Уилфорд, християнинът, който не беше одобрил нейния език и нейния начин на обличане и се питаше дали случайно Грейс Спайви не е била акушерка при неговото „прераждане“.

Параноя.

Но имайки предвид положението, вероятно наличието на параноя не беше признак на душевна болест. Напротив, може би това беше благоразумно, необходимост за оцеляване.

Докато дъждът продължаваше да трака по прозорците, а мълниите да пробиват грубо своя път в нощта отвън, Кристин наблюдаваше уморено полицаите, гледайки с подозрение всяко тяхно необичайно движение. Тя съзнаваше, че не би могла да премине през останалата част на живота си, без да се доверява на никого. Това изискваше непрекъсната бдителност и степен на напрегнатост, която би я изцедила докрай физически, емоционално и умствено. Все едно да живееш на опънато въже. Засега обаче не можеше да се отпусне. Оставаше нащрек, с полунапрегнати мускули, готова да се хвърли срещу всеки, който направи движение, застрашаващо Джоуи.

Издръжливостта на момчето отново я изненадваше. Когато пристигна полицията, той изглежда бе изпаднал в шок. Очите му бяха безжизнени и не искаше или не беше в състояние да говори. Гледката на толкова много кръв, насилие и заплахата от смърт бяха оставили върху него смущаващ белег. Кристин знаеше, че това преживяване ще остави в него следа за цял живот. Беше неизбежно. Но известно време се страхуваше, че мъчителните събития от изминалите няколко часа ще го направят апатичен или ще изпадне внезапно в някоя опасна форма на психологическо затваряне в себе си. Накрая обаче той бе излязъл от това състояние, а Кристин го окуражи, като бе му дала захранваната с батерии игра Пак-Ман и бе седнала да играе с него. Музикалната тема на електронната игра Пак-Ман и писукащите звуци, издавани от лапащия бисквити жълт кръг върху дъската на играта, беше в странно противоречие с жестокостта на убийството и сериозността на провежданото около тях разследване на полицейския отдел „Убийства“.

На Джоуи беше помогнало също чудодейното съвземане на Чубака от удара по главата, който единият от убийците му беше нанесъл с приклада на ловджийската пушка. Кучето беше изпаднало в безсъзнание и скалпът му беше леко цепнат, но слабото кървене беше спряно от антисептичната превръзка, която Кристин беше поставила върху раната. Нямаше никакви признаци на мозъчно сътресение. Сега кучето беше почти здраво и лежеше до стола на Джоуи. Понякога ставаше, поглеждаше играта Пак-Ман и накланяйки главата си настрани, се опитваше да разбере какво бе това шумно устройство.