Дийн Кунц - Служители на Здрача

— Ако някой позвъни, ние ще дойдем тук, за да се обадим — каза Чарли, поставяйки слушалката на вилката.

— Това ще запише разговора ли?

— Да. Но устройството е главно проследяващ телефон. Той е подобен на апарата в полицията, включващ се, когато наберете техния номер за спешни случаи.

— 911?

— Да. Когато наберете 911, те знаят от кой номер и адрес се обаждате, защото веднага щом вдигнат слушалката и установят връзка с вас, тази информация се отпечатва при тях. — Той показа нещо, приличащо на къс бяла лента от сметачна машина, подаващ се от един процеп на устройството, поставено върху бюрото й. — Ние ще имаме същата информация за всеки, който позвъни тук.

— Значи ако тази Грейс Спайви позвъни, ние не само ще запишем нейния глас, но ще имаме доказателство, че обаждането е осъществено от неин телефон или на телефон, принадлежащ на нейната църква.

— Да. То може би няма да бъде приемливо за съда, но трябва да помогне да бъде заинтересована полицията, ако можем да докажем, че тя отправя заплахи срещу Джоуи.

Седем часа следобед.

Храната от ресторанта пристигна точно в определения час и Кристин забеляза колко доволен беше Чарли от това колко акуратен е неговият човек.

Петимата ядоха на масата в трапезарията говежди ребра, пиле печено на жар, печени картофи и салата от зеле, а Чарли разказваше забавни истории за случаи, с които беше се занимавала неговата агенция. Джоуи слушаше като омагьосан, въпреки че невинаги разбираше или оценяваше подробностите от анекдотите.

Кристин наблюдаваше как нейният син гледа Чарли. По-мъчително от всякога тя почувства, че на момчето липсваше баща или друга мъжка авторитетна фигура, от която да се възхищава и да може да се учи.

Чубака, новото куче, яде от една чиния в ъгъла на помещението, после се протегна и постави глава върху лапите си в очакване на Джоуи. Очевидно, Чубака е бил притежаван от семейство, което се е грижело за него и го е обучило добре. Той се приспособяваше бързо и лесно. Кристин продължаваше да се смущава от неговата прилика с Бренди, но тя започваше да мисли, че това, в края на краищата, ще приключи.

В седем и двадесет пресекливият отдалечен звук от гръмотевица стана по-силен. Гръм разцепи нощното небе и прозорците зазвъняха.

Кристин се сепна и изпусна вилицата. За момент помисли, че до къщата е избухнала бомба. Когато осъзна, че това е само гръмотевица, тя се почувства глупаво, но един бърз поглед към останалите й показа, че те също са били за кратко време стреснати и уплашени от звука.

Няколко големи капки дъжд удариха по покрива и по прозорците.

В седем и тридесет и пет Франк Ройтер приключи с яденето и стана от масата, за да направи пълен преглед на къщата, проверявайки отново всички врати и прозорци, които Пит беше проверил по-рано.

В седем и четиридесет и седем Джоуи се нахрани и извика Пит Локбърн да играят на „Старата мома“ 17 17 Детска игра на карти, подобна на „Черен Петър“. — Б.пр. Пит прие. Те отидоха в стаята на момчето, а кучето тръгна с тихи стъпки живо и нетърпеливо след тях.

Франк притегли един стол до един от прозорците на всекидневната и през една тясна пролука между пердетата изследва измитата от дъжда улица.

Чарли помогна на Кристин да събере хартиените чинии и салфетки, които занесоха в кухнята. Там шумът от дъжда се чуваше по-силно, бумтейки при удрянето си върху козирката на входа от задната страна на къщата.

— А сега, какво? — попита Кристин, натъпквайки чиниите в кофата за отпадъци.

— Ще изкараме нощта.

— После?

— Ако старицата не се обади тази нощ по телефона и не ни даде нищо, което да можем да използваме срещу нея, утре ще говоря с доктор Буд — психолога, който споменах. Той особено силно се интересува от неврози и психози на религиозна основа. Разработил е някакви успешни депрограмиращи процедури за реабилитиране на хора, чиито мозъци са били промити от някой от тези чудати култове. Той познава мисленето на тези религиозни водачи, така че може да ни помогне да намерим слабото място на Грейс Спайви. Смятам да се опитам да говоря лично с тази жена.

— Как смятате да уредите това?

— Ще телефонирам в Църквата на Здрача и ще помоля за среща с нея.

— Вие мислите, че тя ще се съгласи да се срещне с вас?

— Дързостта на тази постъпка може да я заинтересува — отвърна Чарли, свивайки рамена.

— Не можем ли да отидем при полицаите сега?

— С какво?

— Вие получихте доказателство, че Джоуи и аз сме следени.