Дийн Кунц - Служители на Здрача

Обект на тормоз като момче, Чарли беше особено чувствителен към деца, станали жертва на насилие. Нищо не можеше да го разгневи повече от възрастни, които бият деца. Престъпленията срещу беззащитни деца пораждаха у него едно неприятно чувство и го изпълваха с омраза и мрачно отчаяние, които нищо друго не можеше да предизвика.

Той нямаше да им позволи да причинят зло на Джоуи Скавело.

Чарли нямаше да разочарова момчето. Не смееше да го разочарова, защото в противен случай нямаше да може да се понася.

Изглежда мина доста дълго време до връщането на Франк. Той продължаваше да бъде нащрек, но не чак толкова, колкото когато бе влязъл вътре.

— Чисто е, мистър Харисън. Погледнах също и в задния двор. Няма никого наоколо.

Те въведоха вътре Кристин, Джоуи и Чубака. Бяха обградили жената и момчето докато се движеха, за да не позволят открита линия за стрелба.

Кристин беше казала, че й е провървяло, но Чарли не очакваше да види такъв просторен и добре обзаведен дом. Във всекидневната имаше огромна камина, оградена от гравирана рамка и рафтове за книги, стигащи чак до ъглите. Един грамаден китайки килим осигуряваше центъра на една приятна смес от ориенталски и европейски антики и антични репродукции от високо качество. Покрай една от стените имаше един осемпанелен, ръчно гравиран параван от палисандрово дърво с двоен триптих, изобразяващ водопад, мост и древно японско село, всичките изпълнени в сложно нагласени парчета стеатит 16 16 Минерал, необработена талкова руда. — Б.ред. .

Джоуи искаше да отиде в своята стая и да си поиграе с новото куче, Франк Ройтер отиде с него.

По предложение на Чарли Пит Локбърн мина през къщата отгоре до долу и обратно, за да провери и се увери, че всички врати и прозорци са заключени и за да дръпне всички пердета, така че никой да не може да вижда вътре.

— Мисля, че ще е по-добре да видя какво мога да намеря за вечеря. Може би хотдог. Това е единственото нещо, от което имам в изобилие — каза Кристин.

— Не се безпокойте — каза Чарли. — В седем часа един от моите хора ще донесе много храна от ресторанта.

— Вие мислите за всичко.

— Нека се надяваме, че е така.

О’Хара насочи бинокъла към един от прозорците на втория етаж на къщата на Скавело, после към следващия прозорец и така нататък. Накрая прегледа също и прозорците на първия етаж. Във всяка стая светеше, но навсякъде пердетата бяха плътно затворени.

— Може би тя се е прибрала вкъщи, а е изпратила момчето някъде другаде за през нощта — предположи Баумберг.

— Момчето е там — каза О’Хара.

— Откъде знаеш?

— Не можеш ли да го почувстваш, че е ей там?

Баумберг хвърли бърз поглед през прозореца.

— Почувствай го — каза О’Хара с тих и уплашен глас.

Баумберг потърси усещането, което беше уплашило неговия партньор.

— Тъмнината — каза О’Хара. — Почувствай особената тъмнина на момчето, всяващата страх тъмнина, която се отделя от него подобно на мъгла от океан.

Баумберг напрегна сетивата си.

— Злото — каза О’Хара с понижен до дрезгав шепот глас. — Почувствай го.

Баумберг постави ръцете си върху хладното стъкло, притисна челото си към него и се взря напрегнато в къщата на Скавело. След известно време той го почувства, точно както беше казал О’Хара. Тъмнината. Злото. То се излъчваше от тази къща като радиация от плутониев блок и струеше през нощта и през стъклото, през Баумберг, замърсявайки го. Това беше една лоша енергия, която не даваше никаква топлина или светлина, която беше мрачна, черна и студена.

О’Хара свали с рязко движение бинокъла от очите си, отвърна се от прозореца и застана с гръб към къщата на Скавело, като че ли излъчваната от нея лоша енергия беше повече, отколкото той можеше да понесе.

— Време е — каза Баумберг, вземайки една пушка и един револвер.

— Не — възрази О’Хара. — Остави ги да се настанят. Остави ги да се отпуснат. Дай им шанс да намалят бдителността си.

— Докога ще чакаме?

— Ще излезем оттук в… осем и тридесет.

Шест часа и четиридесет и пет минути следобед.

Кристин наблюдаваше Чарли, докато той откачи телефона в нейния кабинет и го замени с едно устройство, което беше донесъл със себе си. То приличаше на кръстоска между телефон, телефонен секретар и електронен калкулатор с размера на чанта за документи.

Чарли вдигна слушалката. Кристин можеше да чуе сигнала за свободна линия, въпреки че беше отдалечена няколко фута.