Дийн Кунц - Служители на Здрача

— Убий го… убий го — повтаряше монотонно тя с дрезгав глас.

— Сигурна ли си, че става дума точно за това момче? — попита Барлоу.

— Да.

— И няма никакво съмнение?

— Никакво.

— Как то може да бъде убито?

Сега лицето на Майка Грейс беше отпуснато. В нейната обикновено гладка кажа бяха се появили бръчки. Нейната бледа плът беше като измачкана безжизнена тъкан.

— Как можем да го унищожим? — попита отново Барлоу.

Устата й увисна широко отворена. Дишането предизвикваше гъргорене в гърлото й, слюнка блестеше в единия ъгъл на устата, преливаше и бавно се спускаше върху брадичката.

— Майко Грейс, — подканваше я Барлоу.

— Убий го… по който начин избереш — каза тя с глас, който беше още по-слаб отпреди.

— С пушка, с нож? С огън?

— С каквото и да е оръжие… ще успееш… но само ако… се заемеш скоро.

— Колко скоро?

— Времето изтича. От ден на ден… то става… по-силно… по-малко уязвимо.

— Има ли ритуал, който трябва да следваме, когато го убиваме? — попита Барлоу.

— Само това… щом умре… неговото сърце…

— Какво за неговото сърце?

— Трябва да бъде… изрязано — каза тя с глас, който беше станал някак по-силен, по-рязък. — То ще бъде черно.

— Неговото сърце ще бъде черно?

— Като въглен. И гнило. Ти ще видиш…

Тя седеше по-изправена на стола си. Потта от челото се стичаше надолу по лицето й. Малки капчици пот бяха избили над горната й устна. Нейните бели ръце потреперваха в скута й като поразени молци. Лицето й доби цвят, въпреки че очите й оставаха затворени. Тя повече не се лигавеше, но на брадичката й продължаваше да блести слюнка.

— Какво ще видим, когато изрежем сърцето му? — попита Барлоу.

— Червеи — отвърна с отвращение тя.

— В сърцето на момчето?

— Да. И бръмбари. Гърчещи се.

Няколко от последователите мърмореха помежду си. Това нямаше значение. Сега вече нищо не можеше да смути транса на Майка Грейс. Тя беше напълно завладяна от него и отнесена от своите видения.

— Какво трябва да направим със сърцето, след като го изрежем от него? — попита Барлоу, навеждайки се напред в стола си, с големите си ръце, подпрени върху месестите бедра.

Тя прехапа устната си толкова силно, че той помисли, че ще бликне кръв. Майка Грейс вдигна отново треперещите си ръце и ги задвижи във въздуха, като че ли можеше да изстиска отговора от етера.

— Потопете сърцето в… — каза тя.

— В какво? — попита Барлоу.

— В една купа със светена вода.

— От някоя църква ли?

— Да. Водата ще остане хладка… но сърцето… ще ври, превръщайки се в тъмна пара… и ще се изпари.

— И тогава можем да бъдем сигурни, че момчето е мъртво, така ли?

— Да. Мъртво. Мъртво завинаги. Няма да може да се върне чрез друго въплъщение.

— Тогава има надежда, нали? — попита Барлоу, едва смеейки да повярва в това.

— Да — отвърна тя с пресипнал глас. — Има надежда.

— Слава Богу — каза Барлоу.

— Слава Богу — повториха последователите.

Майка Грейс отвори очи. Тя се прозя, въздъхна, примига и се огледа смутено наоколо.

— Къде съм? Какво не е наред? Чувствам се неприятно. Пропуснах ли новините в шест часа? Не трябваше да ги пропускам. Аз трябваше да узная какво са намислили хората на Луцифер.

— Има само още няколко минути до обяд — каза Барлоу. — Новините в шест са след часове.

Тя се взря в него с този познат замъглен поглед, с който винаги се отличаваше нейното завръщане от дълбок транс.

— Кой си ти? Познавам ли те? Мисля, че не.

— Аз съм Кайл, Майко Грейс.

— Кайл? — каза тя, като че ли никога не беше чувала за него.

Пламъче на подозрение се появи в очите й.

— Просто се отпусни — каза той. — Отпусни се и помисли за това. Ти имаше едно видение. Ще си го спомниш всеки момент. То ще се върне при теб.

Барлоу протегна две огромни мазолести ръце. Понякога, когато излизаше от транс, тя беше така уплашена и не на себе си, че се нуждаеше от приятелски контакт. Обикновено, когато стиснеше ръцете му, тя черпеше от неговия огромен резервоар с физическа сила и скоро възвръщаше сетивата си, като че ли той беше батерия, към която се включваше.

Но днес Майка Грейс се отдръпна от него, намръщи се и избърса навлажнената от слюнката брадичка. Тя погледна свещите и своите последователи, явно смутена от тях.

— Господи, аз съм така жадна — каза тя.

Един от нейните последователи побърза да й донесе нещо за пиене.

— Какво искаш от мен? — попита тя, поглеждайки към Кайл. — Защо си ме довел тук?

— Всичко ще се върне обратно при теб — каза търпеливо той и окуражаващо се усмихна.