Дийн Кунц - Служители на Здрача

— Тогава този пикап би могъл да бъде същият.

— Или се касае просто за едно съвпадение.

— Аз не вярвам в съвпадения.

— Но ако този пикап е същият, ако аз съм била проследена, тогава кой е мъжът, който се е облегнал на него?

Те бяха твърде далеч над непознатия, за да могат да разгледат добре лицето му. Можеха да кажат твърде малко за него от това разстояние. Той можеше да бъде стар, млад или на средна възраст.

— Може би той е съпругът на старицата. Или неин син — предположи Чарли.

— Но ако той ме проследява, тогава трябва да е луд като нея.

— Вероятно.

— Не може цялото семейство да са побъркани.

— В това отношение няма никакво правило — каза той.

Чарли отиде до бюрото си и се обади по вътрешния телефон на Хенри Ранкин, един от най-добрите му хора и му каза за пикапа на срещуположната страна на улицата.

— Искам да минеш покрай него, да вземеш номера му и да погледнеш онзи човек там, така че да можеш да го познаеш по-късно — нареди му Чарли. — Вземи всякаква друга информация, каквато успееш, без да предизвикаш подозрение. Непременно излез и се върни през задния вход и направи кръг около квартала, така че той да няма никаква представа откъде си дошъл.

— Няма да бъде трудно — каза Ранкин.

— Веднага щом вземеш номера се свържи с полицията и открий на чие име е регистриран.

— Да, сър.

— После ми докладвай.

— Тръгвам веднага.

Чарли затвори телефона и отново отиде до прозореца.

— Нека се надяваме, че това е просто едно съвпадение — каза Кристин.

— Напротив, нека се надяваме, че пикапът е същият. Това е най-доброто указание, което бихме могли да търсим.

— Но ако пикапът е същият и ако този човек е с него…

— Той съвсем сигурно е с него.

— … тогава не само старицата е заплаха за Джоуи. Те са двама.

— Или повече.

— Ъ?

— Може би има още един или двама, за които не знаем.

Една птица премина, пикирайки покрай прозореца.

Листата на палмата се размърдаха от необичайно топлия за сезона ветрец.

Слънчева светлина посребри прозорците на паркираните по улицата коли.

Непознатият чакаше при пикапа.

— Какво, по дяволите, става? — попита Кристин.

В сутерена без прозорци, единадесет свещи държаха настойчиви сенки, притиснати към стените.

Единственият шум беше от все по-затрудненото дишане на Майка Грейс Спайви, когато се установяваше по-дълбоко в един транс. Единадесетте последователи не издаваха какъвто и да било звук.

Кайл Барлоу също мълчеше и беше съвършено неподвижен, въпреки че се чувстваше неудобно. Дъбовият стол, на който седеше, беше твърде малък за него. Вината не беше в стола, който би осигурил удобно седене на всеки друг в помещението. Но Барлоу беше толкова грамаден, че за него по-голямата част от мебелировката изглеждаше като изработвана за ползване от джуджета. Той харесваше дълбоките, изцяло тапицирани прости столове и старомодните кресла с крилоподобни облегалки, само ако крилата бяха под достатъчно голям ъгъл, за да бъдат удобни за широките му рамена. Той харесваше големите кревати и древните вани със стабилни крака, които бяха толкова големи, че не го принуждаваха да седи с протегнати нагоре крака, като че ли беше къпещо се в леген бебе. Неговият апартамент в Санта Ана беше мебелиран според неговите размери, но когато не си беше у дома, обикновено се чувстваше в една или друга степен неудобно.

И така, когато Майка Грейс потъна по-дълбоко в своя транс, Барлоу започна да става все по-нетърпелив да чуе какво съобщение тя ще донесе от света на духовете и постепенно престана да забелязва, че изглеждаше като поставен на детско столче.

Той обожаваше Майка Грейс. Тя беше му казала за идването на Здрача и Кайл беше повярвал на всяка дума. Здрач. Да, това имаше смисъл. Светът беше отдавна закъснял за Здрача. Посредством предупреждението, че той идва и посредством молбата й да помогне на човечеството в подготовката за него, Майка Грейс беше му дала една възможност да се спаси от вечно проклятие, преди да е станало твърде късно. Тя беше го спасила, телом и духом.

Допреди да я срещне, Барлоу беше прекарал по-голямата част от своите двадесет и девет години в целенасочено самоунищожение. Той беше пияница, баров скандалджия, наркоман, изнасилвач на жени и дори убиец. Той беше склонен към безразборност, прекарвайки в леглото най-малко с една нова жена всяка седмица, повечето от които бяха наркоманки, проститутки или и двете. Беше се заразявал от трипер седем или осем пъти, от сифилис два пъти и беше чудно, че не беше прихващал двете болести още по-често.