Дийн Кунц - Служители на Здрача

В редки случаи Барлоу беше трезвен и с достатъчно бистър ум, за да бъде отвратен и дори уплашен от своя начин на живот. Но той намираше благовидна причина за своето недостойно поведение като си казваше, че отвращението от себе си и противообщественото насилие са просто естествените реакции на безсмислената и понякога преднамерена жестокост, с която повечето хора се отнасяха към него.

За целия свят той беше един изрод, един тромав великан с лице на неандерталец, което би уплашило и мечка гризли. Малките деца обикновено се плашеха от него. Хора от всички възрасти се заглеждаха в него, някои открито, а други крадешком. Някои дори му се присмиваха, когато мислеха, че не ги вижда или се шегуваха с него зад гърба му. Той обикновено се преструваше, че не забелязва това, освен когато беше в настроение да чупи ръце и рита задници. Барлоу обаче забелязваше всичко и то го нараняваше. Най-лоши бяха тийнейджъри, особено момичета, които открито се хилеха и му се присмиваха. Понякога, когато бяха на безопасно разстояние, те дори го дразнеха. Той никога не беше нищо друго, освен един простак, отбягван и самотен. Светът искаше настойчиво да направи от него бездомник, искаше да го вижда или като седемфутов клоун с маймунско лице, или като всяващо страх чудовище. Е, той не беше клоун, но нямаше нищо против да играе за света ролята на чудовище. Той нямаше нищо против да им показва точно колко ужасяващо, шокиращо чудовищен би могъл да бъде, когато искаше. Хората бяха направили от него това, което беше. Той не беше отговорен за своите престъпления. Барлоу беше лош, защото те бяха го направили такъв. Ето какво си казваше той през по-голямата част от своя живот.

Докато не среща Майка Грейс Спайви.

Тя му показа какъв самосъжаляващ се нещастник беше той. Накара го да види, че неговите оправдания за греховно поведение и за даване воля на страстите са жалко слаби. Тя го утеши, че един бездомник може да набере сила, кураж и дори гордост от своето състояние. Тя ме помагаше да види Сатаната в себе си и да изхвърли злия дух навън.

Тя ме помагаше да разбере, че неговата огромна сила и неговият уникален талант за разрушение трябва да бъдат използвани само, за да всява страх във враговете на Бога и да ги наказва.

Сега, седейки пред Майка Грейс, докато тя беше в транс, Кайл Барлоу я гледаше с абсолютно обожание. Той не виждаше, че нейната неподстригана буйна сива коса беше разбъркана и мазна. За него в трепкащата златиста светлина нейната лъщяща коса беше свят ореол, ограждащ лицето й. Той не виждаше, че нейните дрехи бяха измачкани и не забелязваше конците, мъха, пърхота и петната, които ги украсяваха. Барлоу виждаше само това, което искаше да види, а той искаше да види спасението.

Майка Грейс изстена. Очите й трепнаха, но не се отвориха.

Нейните единадесет последователи от вътрешния съвет, които продължаваха да седят на пода и да стискат здраво своите свещи, се напрегнаха, но никой от тях не проговори, нито издаде някакъв звук, който можеше да развали деликатната магия.

— О, Боже — каза Майка Грейс, като че ли току-що беше видяла нещо величествено или, може би, ужасяващо. — О, Боже! О, Боже! О, Боже!

Тя трепна, потрепери и облиза нервно устните си:

Майка Грейс дишаше по-трудно от преди, дишаше тежко, с отворена уста, като че ли се давеше. После започна да диша през стиснати зъби, издавайки вледеняващ съскащ звук.

Барлоу чакаше търпеливо.

Майка Грейс вдигна ръце, ловейки празния въздух. Пръстените й проблясваха в светлината на свещите. После ръцете паднаха обратно в скута й, потрепериха малко като умиращи птици и останаха неподвижни.

Накрая тя заговори със слаб, напрегнат и треперлив глас, който едва можеше да бъде разпознат като неин.

— Убий го.

— Кого? — попита Барлоу.

— Момчето.

Единадесетте последователи се размърдаха и се спогледаха многозначително, а движението на техните свещи причини извиване, люлеене и местене на сенките из цялото помещение.

— Джоуи Скавело ли имаше предвид? — попита Барлоу.

— Да. Убий го — каза Майка Грейс от голямо разстояние. — Веднага.

По причини, които нито Барлоу, нито Майка Грейс разбираха, той беше единственият човек, който можеше да комуникира с нея, когато тя беше в транс. Ако й говореха други, тя нямаше да ги чуе. Майка Грейс беше единствената връзка, която имаха те със света на духовете, единствен проводник за всички съобщения от другата страна, а Барлоу беше този, който чрез внимателно и търпеливо разпитване осигуряваше тези съобщения винаги да са ясни и съвсем подробни. Тази функция, този ценен дар повече от всичко го убеждаваше, че той е един от Богоизбраните хора, точно както беше казала Майка Грейс.