Дийн Кунц - Служители на Здрача

— Той ми каза, че името му е Люк — всъщност, Лушъс Ъндър 5 5 Under — под (предлог). — Б.пр. .

— Под какво?

— Такова му беше фамилното име. Ъндър. Лушъс Ъндър, но той ми каза да го наричам Люк.

— Ъндър. Това е едно необичайно име.

— То е фалшиво. Той вероятно е мислел да ме съблече гола, когато му е хрумнало — каза ядосано Кристин и се изчерви. Ясно, тези откровения относно личния й живот я затрудняваха, но тя продължи нататък. — Това се случи на борда на един кораб за екскурзии до Мексико по време на едно от тези прекрасни пътувания по море. — Кристин се усмихваше невесело, когато говореше за любов в този контекст. След напускането на манастира и няколкогодишна работа като келнерка, това беше първото удоволствие, което си позволявах. Срещнах един мъж само няколко часа след отплуването от Лос Анджелис. Много красив… чаровен. Каза, че името му е Люк. Едно нещо водеше до друго. Той трябва да беше разбрал колко съм уязвима, защото настъпваше като хищник. Аз бях толкова различна тогава, вие разбирате, така свенлива, една малка бивша монахиня, девственица, изключително неопитна. Ние прекарахме пет дни заедно на този кораб и мисля по-голямата част от времето в моята кабина… в леглото. Няколко седмици по-късно, когато научих, че съм бременна, аз се опитах да се свържа с него. Не беше заради издръжката, вие разбирате. Аз просто мислех, че той има право да знае за своя син. — Още една кисела усмивка. — Той беше ми дал адрес и телефонен номер, но те бяха фалшиви. Помислих си да го проследя по посоката на пътуването, но това щеше да бъде толкова… унизително. — Тя мрачно се усмихна. — Повярвайте ми, оттогава насам съм водила скучен живот. Дори преди да знаех, че съм бременна, аз се чувствах… омърсена от този мъж, от тази безвкусна любовна афера на борда на кораба. Не исках да изпитвам отново подобно чувство, така че съм била… е, не точно без никакъв сексуален контакт… но предпазлива. Може би, това е бившата монахиня в мен. И определено бившата монахиня в мен е тази, която чувства, че е необходимо да бъде наказана и че може би, Бог ще ме накаже чрез Джоуи.

Чарли не знаеше какво да й каже. Той беше свикнал да дава физическа, емоционална и умствена подкрепа на своите клиенти, но духовната подкрепа беше нещо, което той не знаеше как да осигури.

— Аз съм малко луда на тази тема — каза Кристин. — И вероятно ще ви подлудя и вас с всички тези мои безпокойства. Винаги съм се бояла, че Джоуи може да се разболее или да бъде наранен при нещастен случай. Не говоря само за обикновената майчинска загриженост. Понякога… аз съм почти обладана от безпокойство за него. И изведнъж вчера се появява тази стара вещица и ми казва, че моето малко момче е лошо, казва, че то трябва да умре, идва и дебне около къщата посред нощ, убива нашето куче… Ами, Бог, имам предвид тя, изглежда така безмилостна, така неизбежна .

— Не, не изглежда — каза Чарли.

— И така, сега, след като знаете малко нещо за Евелин… моята майка… все още ли мислите, че тя може да е замесена в тази работа?

— Всъщност не. Но все пак е възможно старицата да е чула вашата майка да говори за вас, да говори за Джоуи и ето как тя ви е открила.

— Аз мисля, че това вероятно е просто чиста случайност. Ние бяхме на неподходящо място в неподходящо време. Ако не бяхме вчера в търговския център, ако там беше някоя друга жена с нейното малко момче, тази стара вещица щеше да впери поглед в тях, вместо в нас.

— Мисля, че сте права — каза Чарли и стана от бюрото. — Но не се безпокойте за тази побъркана старица. Ние ще я намерим.

Той отиде до прозореца.

— Ще сложим край на това безпокойство. Ще видите.

Чарли погледна над върха на финиковата палма. Белият пикап стоеше все още паркиран на отсрещната страна на улицата. Мъжът в тъмни дрехи продължаваше да стои облегнат на предния калник, но вече не ядеше. Той просто седеше там със скръстени на гърдите ръце и кръстосваше глезени, наблюдавайки главния вход на сградата.

— Елате за малко — каза Чарли.

Кристин дойде до прозореца.

— Може ли това да е пикапът, който е бил паркиран до вашата кола в търговския център?

— Да. Прилича на този.

— Но би ли могъл да е същият?

— Вие мислите, че тази сутрин съм била проследена ли?

— Бихте ли забелязала, ако сте била?

Кристин се намръщи.

— Аз бях в такова състояние… нервна, разстроена… че може да не съм разбрала, че съм била проследена, особено ако това е правено поне с известна предпазливост.