Дийн Кунц - Служители на Здрача

Нейният баща, Винсънт Скавело, беше намерил тази къща и този живот така потискащи, както бяха в паметта на Кристин и той бе ги напуснал, когато тя беше на четири години, а нейният брат, Тони, на седем. Баща й никога не се върна и тя никога повече не го видя. Винсънт беше един слаб мъж с комплекс за малоценност, а Евелин го караше да се чувства още по-неловко, защото нейните изисквания към всеки бяха много високи. Нищо, каквото правеше той, не можеше да я задоволи. Нищо, което правеше който и да е, особено Кристин или Тони, не беше и на половината така добро, както Евелин очакваше от тях. Поради това, че не можеше да оправдае нейните очаквания, Винсънт започна да пие, което стана причина тя да го тормози още повече. Накрая той просто си отиде. Две години по-късно умря. В известен смисъл беше извършил самоубийство, макар и не с оръжие. Нищо така драматично. Това беше просто случай на шофиране в пияно състояние. Той се беше ударил челно в една мостова подпора със скорост седемдесет мили в час.

Евелин тръгна на работа един ден след като Винсънт си отиде и не само издържаше семейството си, но и се справяше добре с работата, живеейки според нейните собствени високи изисквания. Това направи нещата още по-лоши за Кристин и Тони. „Вие трябва да бъдете най-добрите в това, което правите, а ако не сте най-добрите, тогава няма смисъл да го правите изобщо“, бе казала Евелин най-малко хиляда пъти.

Кристин имаше един особено ясен спомен за една цяла напрегната вечер, прекарана на масата в кухнята, след като Тони бе донесъл тройка по математика. Това беше един неуспех, който не можеше по никакъв начин да бъде смекчен в очите на Евелин от факта, че той беше получил шестици по всички останали предмети. Положението беше достатъчно лошо, а на всичко отгоре същия този ден Тони беше леко смъмрен от училищния директор за пушене в мъжката тоалетна. Това беше първият му опит да пуши цигара, но пушенето не бе му харесало и той не възнамеряваше го повтори. Всичко беше просто един експеримент, който едва ли беше необичаен за едно четиринадесетгодишно момче, но Евелин беше бясна. Тази нощ лекцията беше продължила почти три часа, като Евелин периодично крачеше из стаята, сядаше на масата, държейки главата си с ръце, викаше, плачеше, молеше се и тропаше по масата. „Ти си един Джиавети, Тони, повече Джиавети, отколкото Скавело. Ти може да носиш името на твоя баща, но ей Богу, в теб има повече моя кръв. Трябва да е така. Аз не бих могла да понеса мисълта, че половината от твоята кръв е от бедния слаб Винсънт, защото, ако това беше вярно, Господ знае какво щеше да стане от теб. Аз няма да приема това! Няма! Съсипвам се от работа, за да ти дам възможно най-голям шанс и няма да позволя да ме плюеш в лицето, това, което си направил, гафовете в училище, математиката — това е все едно да ме плюеш в лицето!“ Гневът даде път на сълзите и тя стана от масата, изтегли от кутията върху кухненския тезгях една пълна шепа книжни носни кърпи и си издуха носа. „Каква ми е ползата да се безпокоя за теб, да ме е грижа какво става с теб? На тебе не ти пука. В твоята кръв има няколко капки от кръвта на баща ти, която е кръв на безделник и те са достатъчни, за да замърсят останалата. Също като болест. Болестта Скавело. Но ти си също един Джиавети, Джиавети винаги работят по-здраво и учат по-усърдно, което е единствено правилно, единствено подходящо, защото Бог не е предвидил за нас да се скитаме и пропиваме живота си като някои, които бих могла да спомена. Ти трябва да получаваш в училище само шестици и дори да не харесваш математиката, ти трябва просто да работиш по-усърдно, докато не я усвоиш перфектно, защото се нуждаеш от нея на този свят. Твоят баща, Бог да го съжали, трудно боравеше с цифрите, а аз не искам да бъдеш като бедния слаб Винсънт. Това ме плаши. Не искам моят син да бъде безделник, а аз се боя, че виждам безделник в теб, точно като твоя баща. Сега ти си един Джиавети и не забравяй това. Всички Джиавети винаги правят най-доброто, на което са способни, а тяхното най-добро е винаги толкова добро, колкото направеното от който и да е друг. И не ми говори, че ти вече си изразходвал по-голямата част от своето време в учене, нито за своята работа през уикендите в бакалницата. Работата е добро нещо за теб. Намерих ти тази работа, защото ти ми показа един тийнейджър, който не работи на непълен работен ден, а аз пък ти показах един бъдещ безделник. Ами че дори при твоята работа, твоето учене и нещата, които вършиш тук, ти би трябвало все още да имаш изобилие от свободно време, твърде много свободно време. Ти би трябвало, може би, да работиш една или две вечери през седмицата на пазара. Винаги има още време, ако ти искаш да го намериш. Бог е сътворил целия свят за шест дни. И не ми казвай, че ти не си Бог, защото, ако слушаше своите уроци по катехизис, щеше да знаеш, че си сътворен по Негово подобие. Помни също, че ти си един Джиавети, което означава, че си бил създаден малко повече по Негово подобие, отколкото някои други хора, които бих могла да назова, като например, Винсънт Скавело, но няма да го сторя. Погледни мен! Аз работя цял ден, но също готвя вкусни ястия за теб, а заедно с Кристин поддържам тази голяма къща безупречна, абсолютно безупречна. Бог ми е свидетел. И макар че може понякога да съм била уморена и да съм се чувствала, като че ли не мога да продължа, аз съм продължавала заради теб, заради теб съм продължавала. Твоите дрехи винаги са били добре изгладени, не е ли така? Чорапите ти винаги са били закърпени. Кажи ми поне един случай, когато ти е трябвало да носиш чорап с дупка в него! И така, ако ти направиш всичко това и не се строполиш мъртъв, и дори не се оплачеш, тогава ти ще можеш да бъдеш син, с когото да се гордея и ей Богу, ти ще бъдеш! А колкото до теб, Кристин…“