Дийн Кунц - Служители на Здрача

— Не харесвам това място — каза тя със слаб хленчещ глас.

— Това е твоята църква.

— Църква ли?

— Сутеренът на твоята църква.

— Той е тъмен — изхленчи тя.

— Ти си в безопасност тук.

Майка Грейс се нацупи като че ли беше дете. После се намръщи и каза:

— Аз не харесвам тъмнината. Страхувам се от нея. — Тя се сви. — За какво сте ме довели тук, в тъмното?

Един от нейните последователи стана и запали светлините.

Другите духнаха свещите.

— Църква ли? — попита отново Майка Грейс, поглеждайки изрисуваните стени на сутерена и откритите греди на тавана. Тя усърдно се опитваше да се справи с положението, в което се намираше, но все още беше объркана.

Нямаше нищо, с което Барлоу да може да й помогне. Понякога Майка Грейс се нуждаеше от цели десет минути, за да се отърси от объркването, което винаги идваше след едно пътуване в света на духовете.

Тя се изправи.

Барлоу също се изправи, извисявайки се над нея.

— Много ми се пикае — каза тя. — Наистина много. — После направи гримаса и постави едната си ръка на корема. — Няма ли къде да се пикае на това място? Ъ? Аз трябва да пикая.

Барлоу даде знак на Една Ваноф, една ниска набита жена, която беше член на вътрешния съвет и Една заведе Майка Грейс до тоалетната в далечния край на сутерена. Старицата беше неустойчива. Тя се облягаше на Една, докато вървеше и продължи озадачено да се оглежда.

— О, Боже — извика Майка Грейс с висок глас, който се разнесе из цялото помещение, — така ми се пикае, че мисля, че ще се пръсна!

Барлоу въздъхна уморено и седна на твърде малкия за него и твърде корав дървен стол.

Най-трудното нещо за него, а също и за другите последователи, за разбиране и приемане беше странното поведение на Майка Грейс след видение. Понякога, както в този случай, тя изобщо не приличаше на велик духовен водач. Вместо това, тя като че ли приличаше на нищо повече от една объркана луда старица. Най-много след десет минути тя щеше да си възвърне ума, както ставаше винаги. Скоро тя щеше да бъде същата емоционална жена с остър ум и ясен поглед, която беше го отклонила от един грешен живот. После никой нямаше да се съмнява в нейното прозрение и в нейните сила и святост. Никой нямаше да поставя под съмнение нейната високопоставена мисия. Обаче точно заради тези няколко смущаващи минути, макар да беше я виждал много пъти преди в това поразяващо състояние и да знаеше, че то не трае дълго, Барлоу беше неспокоен и му прилошаваше от неувереност.

Той се съмняваше в нея и се мразеше за това съмнение.

Барлоу допускаше, че Бог прокарва Майка Грейс през тези противни и недостойни периоди на объркване с единствената цел да изпита вярата на нейните последователи. Това беше начина, по който Бог се уверяваше, че с Майка Грейс ще останат само най-преданите й последователи и по този начин ще гарантира една силна църква през трудните дни в бъдеще. Все пак, всеки път, когато тя изпадаше в това състояние, Барлоу биваше силно потресен от нейния външен вид и начина, по който се държеше.

Той хвърли поглед на членовете на вътрешния съвет, които все още седяха на пода. Всичките изглеждаха обезпокоени и всичките се молеха. Помисли си, че те се молят за силата да не се съмняват в Майка Грейс по начина, по който той се съмняваше в нея. Барлоу затвори очи и също започна да се моли.

Те щяха да имат нужда от цялата сила, вяра и увереност, която биха могли да намерят у себе си, защото убиването на момчето нямаше да бъде лесно. То не беше обикновено дете. Майка Грейс беше дала ясно да се разбере това. Момчето щеше да притежава своя собствена внушителна сила и може би щеше дори да бъде в състояние да ги унищожи в момента, в който посмееха да вдигнат ръка срещу него. Но заради спасението на цялото човечество, те трябваше да се опитат да го убият.

Барлоу се надяваше, че Майка Грейс ще му позволи да нанесе смъртоносния удар. Той искаше да бъде този, който фактически е пролял кръвта на момчето, дори ако това би означавало неговата собствена смърт, защото на този, който убиеше момчето (или загинеше в опит да го убие), беше осигурено място на Небето близо до Божия трон. Барлоу беше убеден, че това е истина. Ако използваше своята огромна физическа сила и своя потискан гняв, за да удари това носещо злото в себе си дете, той щеше да компенсира всичките злини, които бе причинил на невинни хора в дните преди Майка Грейс да го спечели за своята кауза.

Седейки на твърдия дъбов стол със затворени очи, молейки се, той бавно започна да свива големите си ръце в юмруци. Дишането му ставаше все по-ускорено. Присвитите рамена и напрегнатите мускули на врата и челюстите издаваха неговата готовност за борба. Тялото му потрепваше. Той беше нетърпелив да върши Божията работа.