Дийн Кунц - Служители на Здрача

Джоуи беше такова добро дете. Той седеше в едно от креслата в чакалнята, което го смаляваше още повече, краката му не достигаха пода. Той говореше, когато го заговаряха, но никога не прекъсваше никого, нито привличаше вниманието върху себе си. Прелистваше някои от списанията, разглеждаше картинките, говореше си тихо под носа и беше почти най-умното дете, което тя някога беше виждала.

Шери точно беше завършила да пише на машината едно писмо и наблюдаваше крадешком момчето, когато с много мръщене и прехапване на езика Джоуи провери възлите на връзките на своите гуменки и завърза отново едната от тях. Тя се готвеше да го попита дали не би желал още един от нейните лактови бонбони „Лайф Сейвър“ 8 8 Спасители на живота. — Б.пр. , когато телефонът иззвъня.

— Клемет-Харисън — каза Шери.

— Там ли е Джоуи Скавело? — попита един женски глас. Той е само едно малко момче, шестгодишно. Вие не може да пропуснете да го видите, ако е там. Той е толкова чаровен.

Изненадана, че някой би могъл да се обади на момчето, Шери се колебаеше.

— Баба му се обажда — каза жената. — Кристин ми каза, че е довела Джоуи във вашата служба.

— О. Неговата баба. Ами, да, разбира се, точно сега те са тук. В момента мисис Скавело е в кабинета на мистър Харисън. Няма я тук, но аз съм сигурна…

— Ами, всъщност, аз искам да говоря с Джоуи. Той също ли е в кабинета на мистър Харисън?

— Не. Той е тук при мен.

— Мислите ли, че е възможно да поговоря малко с него? — попита жената. — Ако това не е твърде голямо безпокойство.

— О, не е никакво безпокойство…

— Няма да задържа дълго линията.

— Разбира се. Само минутка — каза Шери и отдели слушалката от лицето си. — Джоуи, за тебе е. Твоята баба.

— Баба ли? — попита той и изглежда беше учуден.

Джоуи отиде до бюрото. Шери му даде слушалката и той каза „ало“, но нищо повече. Просто беше се вцепенил. Малката му ръка стискаше слушалката така силно, че кокалчетата изглеждаха, като че ли щяха да пробият кожата, която ги покриваше. Той стоеше там с широко отворени очи и слушаше. Кръвта се оттегли от лицето му, а очите се напълниха със сълзи. Изведнъж, с едно ахване и потреперване, той затръшна телефона.

Шери подскочи от изненада.

— Джоуи? Какво не е наред?

Устата на Джоуи трепереше.

— Джоуи?

— Това беше… т-тя.

— Твоята баба.

— Не. В-вещицата.

— Вещица?

— Тя каза… тя ще… ми изреже сърцето.

Чарли изпрати Джоуи в своя кабинет при Кристин, затвори вратата след тях и остана в приемната, за да разпита Шери.

Тя изглеждаше смутена.

— Не трябваше да я оставям да говори с него. Аз не помислих…

— Вината не е твоя — успокои я Хенри Ранкин.

— Разбира се, че не е — каза й Чарли.

— Що за жена…

— Точно това се опитваме да открием — каза Чарли. — Аз искам да помислиш върху обаждането и да отговориш на няколко въпроса.

— Няма много за казване.

— Тя е твърдяла, че е негова баба ли?

— Да.

— Каза ли, че тя е мисис Скавело?

— Ами… не. Тя не си каза името. Обаче знаеше, че той е тук с майка си и изобщо не заподозрях… имам предвид, че гласът й звучеше като на една баба.

— Как точно звучеше? — попита Хенри.

— Господи, не зная… един много приятен глас — отвърна Шери.

— Говореше ли с някакъв акцент? — попита Чарли.

— Не.

— Акцентът не е бил така очевиден, че да ни помогне — каза Хенри. — Почти всеки говори с някакъв вид лек акцент.

— Ами, ако е имало, аз не съм забелязала — каза Шери.

— Чу ли нещо като фон? — попита Чарли.

— Подобен на какво?

— Какъвто и да е шум?

— Не.

— Ако тя се е обадила от външен телефонен автомат, например, биха се чували шумове от трафика, някакъв вид улични шумове.

— Нямаше нищо подобно.

— Каквито и да е шумове, които да могат да ни помогнат да си представим от какъв вид място се е обадила?

— Не. Само нейния глас — отвърна Шери. — Гласът й звучеше така мило…

След своето видение Майка Грейс освободи всички свои последователи, с изключение на Кайл Барлоу и Една Ваноф. После, използвайки телефона в сутерена на църквата, тя се обади в детективската агенция, където бяха отишли Джоуи Скавело и майка му и говори кратко с момчето. Кайл не беше сигурен, че вижда смисъл от това обаждане, но Майка Грейс беше доволна.

— Да го убием не е достатъчно — каза тя. — Ние трябва също да го уплашим и деморализираме. Чрез момчето ние ще уплашим и отчаем самия Сатана. Ще накараме дявола накрая да разбере, че добрият Бог никога няма да му позволи да господства на Земята и тогава той ще изостави своите планове и надежди за слава.