Дийн Кунц - Служители на Здрача

Сподавен звук дойде от Кристин. Тя стана, стискайки нервно чантата си.

— Аз мисля, че трябва да заведа Джоуи… някъде.

— Може би, в краен случай — каза утешаващо Чарли. — Но все още не.

— Мисля, че сега е времето. Преди… да се случи нещо. Ние можем да отидем в Сан Франциско. Или по-далеч. Никога не съм била на Карибско море. Сега е добро време на годината за там, нали?

— Дайте ми поне двадесет и четири часа — помоли Чарли.

— Двадесет и четири часа ли? А какво ще стане, ако вещицата ни хване? Не. Ние трябва да заминем днес.

— И колко време възнамерявате да стоите далеч оттук? — попита Чарли. — Една седмица? Един месец? Една година?

— Две седмици ще бъдат достатъчни. Вие ще я намерите за две седмици.

— Не е сигурно.

— Тогава за колко време?

Чарли разбираше и споделяше тревогата на Кристин и искаше да бъде внимателен с нея, но знаеше, че освен това, трябваше да бъде откровен.

— Ясно — каза той, — тя има някаква идея-фикс относно Джоуи. Джоуи поддържа огъня в нея, така да се каже. Без него наоколо тя може да изчезне. Може да се изпари. Ние може никога да не я намерим, ако Джоуи не е тук, да я предизвика да се покаже. Смятате ли да отидете на почивка завинаги?

— Да не би да искате да кажете, че възнамерявате да използвате моя син като стръв?

— Не. Не съвсем. Ние няма да им го дадем право в ръцете. Ще го използваме само да ги съблазни.

— Това е възмутително!

— Но това е единственият начин да я заловим. Ако той не е наблизо, за нея няма да има причина да се покаже. — Чарли отиде до Кристин и постави ръка на рамото й. — Той ще бъде пазен през цялото време. Ще бъде в безопасност.

— Как не!

— Кълна ви се…

— Вие вече взехте регистрационния номер на пикапа — каза тя.

— Това може да не е достатъчно. Може да не доведе доникъде.

— Вие имате името на компанията, която го притежава, „Дъ Тру Уърд“.

— Това може също да не бъде достатъчно. А ако то не е достатъчно, ако не ни доведе доникъде, тогава Джоуи трябва да бъде наблизо, така че старицата да има причина да рискува да се покаже.

— Струва ми се, че ние сме тези, които поемаме рисковете.

— Доверете ми се — каза тихо той.

Кристин срещна очите му.

— Седнете — каза той. Хайде. Дайте ми шанс. По-късно, ако открия какъвто и да е признак, дори и най-малкия, че може да не се справим с положението, аз ще изпратя вас и Джоуи за известно време извън града. Но, моля ви… не още.

Кристин погледна сина си, който бе оставил чашата с кола и седеше зад голямото бюро на Чарли. Изглежда осъзнаваше, че страховете й се предаваха директно на момчето, защото седна и се овладя, както я беше помолил Чарли.

— Джоуи, не се безпокой за вещицата — каза той, след като седна отново на ръба на бюрото си. — Аз зная точно как да се справям с вещици. Остави безпокойството на мен. Сега… ти беше на телефона и тя ти каза, че иска да изреже… да те нарани. А какво каза след това?

— Момчето направи гримаса, опитвайки се да си спомни.

— Не много — каза Джоуи, — само нещо за някакви съдии.

— Съдии ли?

— Да. Тя каза нещо като… че Бог иска от нея да изпрати някакви съдии за мен.

— Да те съдят ли? — попита Чарли.

— Да — отвърна момчето. — Тя каза, че праща тези хора да ме намерят. Каза още, че Бог няма да ме остави да избягам от нея. — Той погледна майка си. — Защо Бог иска тази стара вещица да ме хване?

— Той не иска тя да те хване, миличък. Тя е излъгала. Луда е. Бог няма нищо общо с това.

— Може би по косвен път има — каза, мръщейки се, Чарли. Когато Хенри каза, че пикапът е собственост на една печатарска компания, наречена „Дъ Тру Уърд“ 9 9 The True Word (engl.) — Вярна (точна, правилна) дума. — Б.пр. аз се запитах дали тя не е църковна. Дъ Тру Уърд ще рече свята дума, свещени книги, Библията. Може би ние сме попаднали на религиозен фанатик.

— Или на двама — каза Кристин, поглеждайки към прозореца, очевидно спомняйки си мъжа с белия пикап.

— Или повече от двама, помисли с безпокойство Чарли.

През последните няколко десетилетия, когато стана модерно да не се вярва на никои обществени институции и да се говори с пренебрежение за тях (като че ли не е имало никаква мъдрост в създаването им), бяха се разпространили много религиозни култове, силно желаещи да запълнят вакуума от власт. Някои от тях бяха почтени, добросъвестни издънки на отдавана установени религии, а други бяха шантави организации, създадени за изгода на своите основатели, за тяхното обогатяване или за разпространение на техните евангелия на лудостта, насилието и фанатизма. Калифорния беше по-търпелива на необичайни и спорни идеи, отколкото всеки друг щат в страната. Следователно Калифорния беше дом на повече култове — и добри, и лоши, отколкото където и да било другаде. Нямаше да бъде изненада, ако по някаква странна причина някой от тези култове беше тръгнал да търси изкупителни жертви и бе попаднал на едно невинно шестгодишно момче. Лудост, да, но не особено изненадваща.