Дийн Кунц - Служители на Здрача

Грейс му се усмихна и поклати отрицателно глава.

— Мило момче — каза тя, — когато Бог поиска от теб да бъдеш Негов чук, аз ще ти кажа. Дотогава ще трябва да имаш търпение.

Чарли стоеше на прозореца с един много мощен бинокъл, който беше дублиран с фотоапарат. Той го фокусира на мъжа, който стоеше долу на улицата до белия пикап.

Непознатият беше висок около шест фута, слаб, бледен, със здраво стиснати устни, с тесен нос и гъсти тъмни вежди, които се съединяваха една с друга. Той изглеждаше напрегнат и не можеше да държи неподвижно ръцете си. Едната ръка подръпна яката на ризата му. Другата приглади косата му, а после пощипна месестата част на ухото. Почеса се по брадичката. Отскубна мъх от сакото си. Отново приглади косата. Той изобщо не приличаше на обикновен работник, който ползва своята обедна почивка.

Чарли му направи няколко снимки.

Когато Кристин Скавело и Хенри заминаха със сивия Файърбърд на жената, наблюдателят почти влезе в пикапа, за да ги последва, но започна да се колебае, да се оглежда озадачен и накрая реши да остане където си беше.

Джоуи стоеше до Чарли. Той беше достатъчно висок, за да вижда през прозореца.

— Той чака мен, а?

— Така изглежда.

— Защо не излезем и го застреляме? — попита Джоуи.

Чарли се засмя.

— Ние не можем просто да стреляме по хората — отвърна той. — Не в Калифорния, във всеки случай. Може би ако това беше Ню Йорк…

— Но ти си частен детектив — каза Джоуи. — Нямаш ли разрешително да убиваш?

— Това е Джеймс Бонд.

— И него ли познаваш? — попита Джоуи.

— Всъщност не. Но познавам брат му — отвърна Чарли.

— Така ли? Аз никога не съм чувал за неговия брат. Как се казва?

— Мюнисипъл Бонд 11 11 Градско задължение, градски договор. — Б.пр. — отвърна Чарли.

— Странно име — каза Джоуи, не схващайки шегата.

Той е само шестгодишен, напомни си Чарли. Понякога детето се държи, като че ли е няколко години по-голямо и се изразява с яснота, която не очакваш от един кандидат-първокласник.

Момчето погледна отново през прозореца. То замълча за момент, докато Чарли направи двете последни снимки на мъжа при белия пикап и после каза:

— Не разбирам защо да не можем да го застреляме. Той би ме застрелял ако му се удадеше възможност.

— О, не мисля, че би отишъл толкова далеч — възрази Чарли, опитвайки се да разубеди момчето да не се плаши само.

Но с една невъзмутимост и една твърдост на гласа, които при дадените обстоятелства бяха отвъд границата на неговите години, Джоуи каза:

— О, да. Той би го направил. Той би ме застрелял, ако можеше да го стори, без да го види някой. Ще ме застреля и ще ми изреже сърцето. Ето какво ще направи.

Пет етажа по-долу наблюдателят приглади коса с дългите пръсти на бледата си ръка.

Уайн & Дайн се намираше в един привлекателен висококласен търговски център от тухла и дърво, който беше на разстояние половин квартал от пристанището за яхти Нюпорт Бийч. Дори в понеделник магазинът имаше много работа с постоянен поток от купувачи през сектора с вносни храни и почти толкова много на щанда с вината. На щанда със съдове и прибори за готвене, по всяко време се ровеха най-малко двама-трима души, които внимателно разглеждаха тигани и тенджери, вносни машини за сладолед, уреди за обработка на храна и други кухненски принадлежности. Следобедът, в добавка към храните, вината и малките готварски прибори, Кристин, Вал и техният продавач в магазина Тами продадоха две от най-модерните машини за тестени изделия, един скъп комплект прибори за маса, един хитроумен готварски инструмент, един красив бакърен подгревател за затопляне на закуски с три отделения за обслужване и една богато украсена машина за капучино от мед и месинг, която струваше деветстотин долара.

Въпреки че продажбите в магазина вървяха необичайно добре почти от деня на отварянето му и въпреки че на практика той беше станал доходен още след третата седмица работа (нещо нечувано за един нов бизнес), Кристин продължаваше да се изненадва и възхищава, че касовият апарат продължава да звъни. След шест години и половина сигурна рентабилност, тя още не бе преситена от успеха.