Дийн Кунц - Служители на Здрача

Голямото оживление в Уайн & Дайн направи този понеделничен следобед да премине много по-бързо, отколкото Кристин мислеше, че е възможно, когато неохотно беше оставила Джоуи с Чарли Харисън. Лудата старица беше, разбира се, в подсъзнанието й. Тя няколко пъти мисли за обезглавеното тяло на Бренди пред входа и за няколко минути почувства слабост и пресъхване на устата. А Хенри Ранкин беше винаги наоколо. Той помагаше при торбите с покупките, слагаше етикети с цените на новите стоки. Подпомагаше Кристин и Вал с каквото можеше, преструвайки се на служител, но скришом наблюдаваше купувачите, готов да се счепка с някой от тях, ако забележеше, че заплашва Кристин. Въпреки всичко, въпреки мислите за окървавения труп на кучето, които я преследваха и въпреки непрекъснатото напомняне за опасността, което присъствието на Хенри предизвикваше, часовете отлитаха бързо и за нея беше облекчение да бъде непрекъснато заета.

Вал също помагаше. С известно лошо предчувствие, Кристин беше й разказала за положението, в което се намираше, въпреки че очакваше Вал да й досажда с въпроси през целия ден и да я подлуди до пет часа. Вал изглежда се впечатляваше и от най-малката беда, твърдейки, че е „травматизирана“ дори от такива дреболии, каквито са пропускащо вода кранче в банята или бримка в чорапите й. Виждаше драма или дори трагедия в една хрема или счупен нокът, но никога не беше истински разтревожена или депресирана от някоя от малките неприятности, които водеха до нейните превземки. Тя просто се забавляваше да бъде героиня в нейната собствена сапунена опера, драматизирайки своя живот, правейки го по-колоритен за себе си. А ако временно беше без травма, която да осветли нейния ден, тя можеше да я намери в проблемите на своите приятели, поемайки ги върху себе си, като че ли беше комбинация от Милата Аби и Атлас със света на раменете си. Но Вал беше една добронамерена жена, с чувство за хумор, честна и работеща здраво. А сега, някак си, за изненада на Кристин, Вал беше достатъчно разумна, за да избегне коментирането на лудата жена и заплахите за живота на Джоуи. Тя държеше езика си зад зъбите, макар сигурно да беше разяждана от хиляди гризящи я въпроси.

Чарли Харисън пристигна в пет часа с Джоуи и двама души, които изглеждаха, като че ли бяха повикани за разпределението на ролите в някой нов филм за Херкулес. Това бяха бодигардовете, които щяха да бъдат дежурни, докато ги сменеше следващата двойка в полунощ.

Първият беше Пит Локбърн. Той бе висок шест фута и три инча 12 12 190,5 см. — Б.ред. , с къдрава руса коса, сериозно изражение на лицето и зорки очи. Раменете на сакото от костюма му изглеждаха, като че ли бяха подпълнени с двойка железопътни траверси, но само самият Пит беше там, отдолу. Другият беше Франк Ройтер, чернокож, точно толкова чудесен, колкото и Локбърн, хубав, с най-големите ръце, които Кристин беше виждала някога. Двамата, Локбърн и Ройтер, бяха спретнато облечени; и двамата говореха тихо и вежливо. Въпреки това човек никога не би могъл да ги вземе погрешка за баптистки свещеници или рекламни агенти. Те изглеждаха, като че ли се бореха с мечки гризли и чупеха на две големи дъбови дървета само за да се поддържат във форма.

Вал се взря в тях смаяна и едно ново изражение на загриженост се появи на лицето й, когато се обърна към Кристин.

— О, Крис, мила, слушай, аз мисля, че може би не осъзнах истински това, докато не се появи твоята армия. Искам да кажа, че това наистина е сериозно, нали?

— Наистина е сериозно — съгласи се Кристин.

Двамата мъже, които Грейс избра за мисията, бяха Пат О’Хара и Кевин Баумберг. О’Хара беше 24-годишен ирландец, здравеняк и с леко наднормено тегло, бивш католик. Баумберг беше нисък, набит мъж с гъста черна брада. Той беше се отказал от юдейската религия, както също от семейство и проспериращ ювелирен магазин, за да помогне на Майка Грейс да подготви света за Здрача, за идването на Антихриста. Тя ги избра за убийството, защото те символизираха две важни неща: всеобщия призив на нейното съобщение и братските отношения между всички добри хора, които бяха единствената сила, имаща шанс да забави или предотврати края на света.

Няколко минути след пет часа О’Хара и Баумберг изнесоха две чанти за пране от сутерена на църквата в Анахейм. Те изкачиха поредица бетонови стъпала, водещи към един паркинг с чакълена настилка.

Ранната зимна нощ, носеща се по небето като огромна черна армада, беше изтласкала по-голямата част от светлината към западния хоризонт. Няколко облака се приближаваха застрашително откъм океана, а въздухът беше хладен и влажен.