Дийн Кунц - Служители на Здрача

О’Хара и Баумберг поставиха чантите за пране в багажника на един бял Крайслер седан, който принадлежеше на църквата. Чантите съдържаха две ловни пушки, два револвера и муниции, които бяха благословени от Майка Грейс.

Напрегнати, уплашени и прекомерно заети с мисли за тленността, двамата мъже нямаха желание да разговарят. Те мълчаливо изкараха колата от паркинга на улицата, където внезапно задухалият вятър разлюля дърветата покрай улицата и помете сухите листа по канавките.

Докато Тами обслужваше последните купувачи за деня, Чарли попита Кристин:

— Някакви проблеми? Някой да е причинил някакво безпокойство?

— Не. Денят мина спокойно.

— Какво изровихте по случая с „Дъ Тру Уърд“? — попита Хенри Ранкин.

— Ще отнеме твърде много време да ти разказвам — отвърна Чарли. — Искам да заведа Кристин и Джоуи у дома им, да се уверя, че в тяхната къща не ги грози опасност и да ги настаня в нея за през нощта. Докарах твоята кола. Отвън е, на предната седалка има едно копие на файла до днешна дата. Ти можеш да го прочетеш по-късно и да се осведомиш.

— Нужен ли съм ти повече тази вечер? — попита Хенри.

— Не — отвърна Чарли.

— Мамо, ела — каза Джоуи. — Ела до колата. Искам да ти покажа нещо наистина хубаво.

— Ей сегичка, миличък.

Макар и Локбърн и Ройтер да бяха, най-малко физически, от вида мъже, за каквито повечето жени мечтаят, Вал Гарднър едва ли погледна втори път някой от тях. Тя се прицели точно в Чарли веднага щом той свърши да говори с Хенри Ранкин и засили своя женски чар, докато не стана горещ като пламък.

— Аз винаги съм искала да срещна някой детектив — каза Вал със затаен дъх. — Животът с един детектив трябва да е много вълнуващ.

— В действителност, той обикновено е скучен — отвърна Чарли. — По-голямата част от нашата работа се състои в разследване или полицейски надзор върху заподозряно лице или място, часове наред скука.

— Но от време на време… — каза закачливо Вал.

— Ами, разбира се, от време на време има малко фойерверки.

— Обзалагам се, че това са моментите, за които живеете — каза Вал.

— Никой не очаква с нетърпение да бъде застрелян или ударен с юмрук в лицето от съпруга при някой противен бракоразводен случай.

— Вие просто сте скромен — каза Вал, заканвайки му се е пръст и намигайки така хитро, както само тя знаеше.

А тя със сигурност знае как, мислеше си Кристин. Вал беше една изключително привлекателна жена с кестенява коса, блестящи зелени очи и правеща впечатление фигура. Кристин завиждаше на нейния пищен външен вид. Макар няколко мъже да бяха казали на Кристин, че е красива, тя никога не вярваше истински на тези, които и правеха комплиментите. Тя никога не бе изглеждала красива в очите на майка си. Фактически нейната майка я причисляваше към категорията „обикновено дете“ и макар да знаеше, че изискванията на Евелин са абсурдно високи и че мненията и не са били винаги рационални или точни, Кристин продължаваше да има за себе си една представа като за донякъде привлекателна жена, в най-скромния смисъл, подходяща повече за монахиня, отколкото за прелъстителка. Понякога, когато Вал беше с най-хубавия си тоалет и кокетираше, Кристин се чувстваше като момче до нея.

— Обзалагам се, че вие сте от този вид мъже, които се нуждаят от малко опасност в своя живот, за да му придадат пикантност, от този вид мъже, които знаят как да се справят с опасността — каза Вал на Чарли.

— Боя се, че не е точно така — каза Чарли.

Обаче Кристин можеше да види, че ухажването на Вал му доставя удоволствие.

— Мамо, моля те, ела — повика я отново Джоуи. — Излез навън при колата. Ние купихме едно куче. Истински красавец. Ела да го видиш.

— От кучкарника ли? — обърна се Кристин към Чарли, прекъсвайки играта на Вал.

— Да — отвърна той. — Опитах се да придумам Джоуи да вземем един дог на име Убиец с тегло сто и четиридесет фунта, но той не ме послуша.

Кристин се усмихна.

— Ела и го виж, мамо — каза Джоуи. — Моля те. — Той хвана ръката й и я задърпа нетърпеливо към вратата.

— Имаш ли нещо против да затвориш сама, Вал? — попита Кристин.

— Не съм сама. Имам Тами — отвърна Вал. — Ти си върви у дома. — Тя хвърли на Чарли изпълнен с желание поглед, очевидно съжалявайки, че не бе имала повече време да поработи върху него. — А ако се наложи да не дойдеш утре, не се безпокой за това — каза тя накрая на Кристин.

— О — каза Кристин. — Аз ще бъда тук. Така денят ще мине по-неусетно. Щях да полудея, ако нямах възможност да работя този следобед.