Дийн Кунц - Служители на Здрача

— Няма никакви пердета… и няма никаква мебелировка.

О’Хара отиде до друг прозорец, доближи лицето си до стъклото, присви очи и откри, че и тази стая е празна.

— Успяхме! — възкликна Баумберг.

Бяха намерили това, което търсеха.

Входът към задната тревна площ беше също с портал, но вратата не беше заключена. Когато Баумберг я бутна, желязната врата изскърца върху несмазаните си панти.

— Аз ще се върна до колата, за да взема чантите — каза Баумберг и изчезна в черните завеси на нощта.

О’Хара не мислеше, че идеята да се разделят е добра, но Баумберг беше изчезнал преди той да успее да протестира. Сам му беше по-трудно да потисне страха си, а страхът беше храната на дявола. Страхът привличаше Звяра. О’Хара се огледа в тъмнината и си напомни, че неговата вяра беше бронята му. Нищо не можеше да му стори зло, докато той се доверяваше на своята вяра в Грейс и Бога. Но това не беше лесно.

Понякога той копнееше за дните преди неговата конверсия 13 13 Преминаване от една вярва в друга (рел.). — Б.пр. , когато не знаеше за приближаването на Здрача, когато не беше осъзнал, че Сатаната е на свобода на Земята и че се е родил Антихриста. Тогава той беше щастлив невежа. Единствените неща, от които се беше страхувал, бяха полицаите, затвора и рака, защото последният беше убил неговия старец. Сега О’Хара се страхуваше от всичко между залеза и зората, защото в часовете на мрака дяволът беше най-смел. Понастоящем животът му беше изпълнен със страх и понякога истината на Майка Грейс беше твърде тежка за носене.

Все още с чантата за инструменти, О’Хара продължи към задната част на къщата. Бе решил да не чака Баумберг. Щеше да покаже на дявола, че не е уплашен.

Джоуи поиска да пътува отпред с Пит Локбърн, с когото непрекъснато и ентусиазирано бърбореха през целия път до вкъщи.

Кристин седеше отзад с Чарли, който от време на време се обръщаше, за да погледне през задното стъкло. Франко Ройтер ги следваше в Понтиак Файърбърда на Кристин, а няколко коли зад Ройтер продължаваше да ги следи белият пикап, който беше лесен за идентифициране дори през нощта, защото единият му фар светеше малко по-ярка от другия.

— Не мога да разбера този човек там, навън — каза Чарли. — Толкова ли е глупав, за да мисли, че не го забелязваме? Наистина ли си мисли, че е предпазлив?

— Може би не го е грижа дали го виждаме — предположи Кристин. — Те изглеждат така… арогантни.

— Вероятно сте права — каза с въздишка Чарли, обръщайки се отново напред.

— Какво открихте за компанията „Дъ Тру Уърд“? — попита Кристин.

— Както подозирах, „Дъ Тру Уърд“ отпечатва религиозни материали — всякакви видове брошури. Неин собственик е Църквата на Здрача.

— Никога не съм чувала за нея — каза Кристин. — Някакъв шантав култ ли?

— Доколкото ми е известно — да. Абсолютна щуротия.

— Сигурно не са голяма група, иначе вероятно щях да съм чувала за тях.

— Неголяма, но богата — каза Чарли. — Може би са около хиляда души.

— Опасни ли са?

— Досега не са били замесвани в големи конфликти. Но възможността е налице, фанатизма. Ние имахме една разправия с тях по повод на един друг клиент. Преди около седем месеца. Жената на този човек избяга и се присъедини към култа, вземайки със себе си двете им деца — едното три–, а другото четиригодишно. Тези сумрачни чудаци не казваха къде е жена му, нито даваха да види децата си. Полицията не можеше да помогне твърде много. Невъзможно е в такива случаи. Всички са предпазливи, когато става дума за нарушаването на религиозните свободи. Освен това, децата не бяха отвлечени. Те бяха с майка си, която може да ги заведе където й харесва, ако с това не нарушава някое споразумение за попечителство при положение на развод. Тук обаче случаят не беше такъв. В края на краищата, ние намерихме децата, отвлякохме ги и ги върнахме на бащата. Не можахме да направим нищо за жена му. Тя беше се присъединила доброволно към култа.

— Колективно ли живеят? Като тези хора в Джоунстаун преди няколко години?

— Само една част от тях. Другите си имат свои собствени домове и апартаменти, но само ако Майка Грейс им позволи тази привилегия.

— Коя е Майка Грейс?

Чарли отвори една чанта и извади плик и джобно фенерче. Подаде й плика, включи фенерчето и каза:

— Хвърлете един поглед.

Пликът съдържаше лист гланцирана хартия с размери осем на десет инча 14 14 20 на 25 см. — Б.ред. . Това беше снимка на старицата, която ги беше безпокоила на паркинга. Дори на една черно-бяла фотография и дори в две измерения, очите на старицата бяха страшни. В тях проблясваха безумни пламъчета. Кристин потрепери.