Дийн Кунц - Служители на Здрача

Сега беше съвсем сигурен, че няма никаква алармена система, но трябваше да провери още нещо. О’Хара коленичи на двора, пресегна се през прага и повдигна килима. Под него нямаше никаква алармена подложка, а само ватирана подплънка.

О’Хара постави килима на мястото му. Той и Баумберг влязоха в къщата, вземайки трите чанти.

О’Хара затвори и заключи стъклената врата.

Той погледна към тревната площ зад къщата.

— То вече не е там — каза Баумберг.

— Не е — съгласи се О’Хара.

Баумберг погледна през неосветената всекидневна към къта за закуска и тъмната кухня зад него.

— Сега то е вътре с нас — каза той.

— Да — каза О’Хара, който беше почувствал враждебното присъствие в къщата веднага щом прекрачиха прага.

— Да можехме да запалим някоя лампа — каза неспокойно Баумберг.

— Предполага се, че къщата е напусната. Съседите ще забележат светлините и може би ще извикат полицаите.

Една дъска изскърца над главите им от стаята на втория етаж.

Преди да премине към вярата на Майка Грейс, в дните, когато беше крадец, промъквайки се тихо по своя път към ада, О’Хара си представяше, че скърцането е само шум от улягане, един от многото безсмислени звуци, които издава една празна къща, когато местата на свързване се разширяват или свиват като реакция от влажността (или от нейната липса) във въздуха. Но тази нощ той знаеше, че това не е звук от улягане.

Старите приятели на О’Хара и някои от членовете на неговото семейство казваха, че е станал параноик откакто се е присъединил към Църквата на Здрача. Те просто не можеха да разберат. Неговото поведение изглеждаше параноично само защото беше видял истината, както беше го научила Майка Грейс, а неговите стари приятели и семейството му нямаше да бъдат спасени. Неговите очи бяха отворени, докато техните очи продължаваха да бъдат невиждащи.

Още шум от скърцане над главите им.

— Нашата вяра е един щит — каза треперещ Баумберг. — Ние не смеем да се съмняваме в това.

— Майка ни е осигурила с броня — каза О’Хара.

Скръъъъъц.

— Ние вършим Божа работа — каза Баумберг, предизвиквайки тъмнината, която изпълваше къщата.

О’Хара включи джобното фенерче, закривайки го с едната ръка, за да осигури само светлина, която да ги води, но да не се вижда отвън.

Баумберг го последва до стълбите и нагоре по тях до втория етаж.

— Нейното име е Грейс Спайви — каза Чарли, докато тяхната кола се движеше през бушуващата февруарска нощ.

Кристин не можеше да откъсне очите си от фотографията. Черно-белият поглед на старицата беше странно хипнотичен и отделяше студено излъчване.

На предната седалка Джоуи говореше на Пит Локбърн за „Извънземното“ на Стивън Спилбърг — филм, който беше гледал четири пъти и който Локбърн изглежда, че беше гледал още повече пъти. Гласът на сина й звучеше слабо, като че ли той беше на някоя далечна планина, вече загубен за нея.

Чарли угаси фенерчето.

Кристин почувства облекчение, когато върху снимката падна сянка, прекъсвайки тайнственото въздействие, което тя имаше над нея. Тя постави снимката в плика и го върна на Чарли.

— Тя оглавява този култ?

— Тя е култът. Това е преди всичко един култ към личността. Нейната религиозна идея не е нито специална, нито уникална. Цялата работа е в начина, по който тя я предава. Ако на Грейс се случи нещо, нейните последователи ще се отдръпнат и църквата вероятно ще се разпадне.

— Как може една луда старица като нея да привлече някакви последователи? Тя не ми изглежда да притежава някакъв изключителен талант.

— Но тя го притежава — каза Чарли. — Самият аз не съм говорил с нея, но Хенри Ранкин е говорил. Той бе поел този случай, който споменах — двете малки деца, чиято майка беше ги взела със себе си, присъединявайки се към култа. Та той ми каза, че Грейс притежава определен неоспорим магнетизъм, че е една много силна личност. И въпреки че идеята й не е особено нова, тя е драматична и вълнуваща, просто от тези неща, на които определен тип хора биха откликнали с ентусиазъм.

— Каква е нейната идея?

— Тя казва, че ние живеем в последните дни на света.

— Всяка религиозна чудатост оттук до Мейн е прокламирала това по едно или друго време.

— Разбира се.

— Така че би трябвало да има още нещо към нея. Какво друго казва тя?

Чарли се поколеба и тя усети, че той се бои да й каже останалото.

— Чарли?

Чарли въздъхна.

— Грейс казва, че Антихристът вече се е родил — продължи той.