Дийн Кунц - Служители на Здрача

Чарли се надяваше, че не това беше обяснението за случилото се на семейство Скавело. Справянето с религиозен фанатик на света мисия беше невероятно трудна задача.

После, когато Чарли се извърна назад към момчето, се случи нещо странно. Нещо ужасяващо.

За момент гладката млада кожа на момчето стана полупрозрачна и после почти напълно прозрачна. По невероятен начин черепът беше видим под кожата. Чарли можеше да види вдлъбнати тъмни очни орбити, взиращи се в него. Червеи, които се гърчеха дълбоко в тези варосани ямички. Костна усмивка. На мястото, където трябваше да бъде носа, зееха черни дупки. Лицето на Джоуи продължаваше да бъде на мястото си, макар да приличаше на неясна снимка, наложена върху скелетно изображение. Едно предчувствие за смърт.

Шокиран, Чарли стана и се изкашля.

Краткото видение го остави почти така бързо, както беше дошло, проблясващо пред него за част от секундата.

Той си каза, че това е било негово въображение, макар никога преди да не беше му се случвало подобно нещо.

Една ледена змия на страха се разви в стомаха му.

Просто въображение. Никакво видение. Видения не съществуваха. Чарли не вярваше в свръхестественото, във феномена ясновидство или в която и да е от тези дрънканици. Той беше човек със здрав разум и се гордееше със своята природа на солидна и надеждна личност.

За да скрие своята изненада и своя страх, но също и за да изгони ужасното видение от съзнанието си, Чарли каза:

— Ами, тогава добре, аз мисля, че вие, Кристин, трябва просто да отидете на работа. Опитайте се, ако можете, да карате нататък, като че ли това е бил един обикновен ден. Зная, че няма да е лесно. Но вие трябва да продължите с вашия бизнес и с вашия живот, докато ние уреждаме този въпрос. Хенри Ранкин ще ви придружава. Вече съм говорил с него за това.

— Вие искате да кажете, че… той ще бъде като мой бодигард?

— Зная, че той не е едър мъж — каза Чарли, — но е експерт по бойните изкуства и носи пистолет, а ако трябваше да избера човек измежду моя персонал, на който да поверя собствения си живот, мисля, че това щеше да бъде Хенри.

— Сигурна съм, че той е компетентен. Но аз наистина не се нуждая от бодигард. Искам да кажа, че Джоуи е този, когото жената иска.

— А добирайки се до вас, тя ще се добере до него по непряк път — каза Чарли. — Хенри идва с вас.

— Ами аз? — попита Джоуи. — Ще ходя ли на забавачка? — той погледна своя часовник с Мики Маус на циферблата. — Вече закъснявам.

— Никаква забавачка днес — отвърна Чарли. — Ти ще останеш с мен.

— Наистина ли? Ще ти помагам ли при някое разследване?

— Разбира се — отвърна с усмивка Чарли. — Бих могъл да използвам един умен млад помощник.

— Ура! Чу ли го, мамо? Аз ще бъда като Магнъм.

Кристин се усмихна насила и въпреки че усмивката й беше фалшива, тя направи лицето й по-красиво от всякога. Чарли жадуваше да види на лицето й една истинска, топла, искрена усмивка.

Тя целуна сина си за довиждане и Чарли можеше да види колко трудно, дори болезнено за нея беше да остави момчето при тези обстоятелства.

Той я водеше към вратата, когато зад тях Джоуи взе отново своята кока-кола.

— Трябва ли да се върна тук след работа? — попита Кристин.

— Ние ще го доведем в магазина в… колко… в пет часа ли?

— Така ще бъде добре.

— После вие и Джоуи ще се приберете у дома си с бодигардовете. Те ще останат през нощта. Двама от тях в къщата с вас. А аз, може би, ще поставя и един човек отвън на улицата да следи хората, които не са от този квартал.

Чарли отвори вратата между своя кабинет и приемната, но внезапно Джоуи извика майка си и тя се обърна.

— Ами кучето? — попита момчето като стана и излезе иззад бюрото на Чарли.

— Ще потърсим някое утре, миличък.

През изминалите няколко минути момчето не бе видимо уплашено. Сега то отново стана напрегнато и неспокойно.

— Днес — каза то. — Ти обеща. Каза, че ще вземем друго куче днес.

— Миличък…

— Аз трябва да имам куче днес, преди да се стъмни — каза жално момчето. Просто трябва да го имам, мамо. Трябва.

— Мога да го взема с мен и да купим едно куче — предложи Чарли.

— Вие имате работа — каза тя.

— Това не е някаква сложна операция, драга лейди. А аз имам персонал, който да ми помага. Моята работа засега е да се грижа за Джоуи, а ако вземането на куче е част от грижата, тогава аз ще отида с него да го купим. Никакъв проблем. Има ли някой магазин за домашни любимци, който да предпочитате?

— Ние взехме Бренди от кучкарника — каза Джоуи. — Спасихме го от сигурна смърт.